Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Нека, щом са такива глупаци — рече Белина. — Ахман няма да заплаче, ако, когато се върне, открие, че целият съвет се е смалил до изгоряла купчинка на пода в тронната му зала, а синовете му са поели контрола над племената.
— А ако не се върне? — попита Мелан.
— Още по-добра причина да сплашим дамаджите и да съберем колкото се може повече шарум’тинги — отвърна Иневера. — Дори кхафитът Абан има повече войници от мен.
— Кха’шаруми — изплю се презрително Кева. — Не истински воини.
— Кажи го на Хасик — рече Иневера. — Личният телохранител на Избавителя, победен и скопен от кхафит. Така наричат и шарум’тингите, но аз бих предпочела всяка една от дъщерите по копие на Енкидо, пред дузина Копия на Избавителя.
Бяха стигнали до личната градина на Иневера, зелен лабиринт, изпълнен с грижливо подрязани растения, много от които бяха отгледани от семена, донесени чак от Красия. Имаше лечебни билки и смъртоносни отрови, пресни плодове, ядки и зеленчуци, както и най-различни треви, храсти, цветя и дървета, отглеждани заради чисто естетическата им стойност.
В градината Иневера лесно намираше центъра си, застанала на слънце след цъфтящата растителност. Подобна градина трудно можеше да се поддържа дори в Двореца на Избавителя в Красия. Земята не беше плодородна. В Дара на Еверам като че ли беше достатъчно просто да нахвърляш семената във всички посоки и те щяха да си виреят без никаква помощ.
Иневера вдъхна дълбоко, но миг по-късно изгуби центъра си, щом улови лекия мирис на парфюм, който винаги бе означавал край на спокойствието.
— Тръгвайте, докато можете, малки сестри — каза тихо тя. — Светата майка чака в беседката.
Думите ѝ бяха достатъчни, за да накарат сестрите съпруги да напуснат градината толкова бързо, колкото им позволяваше достойнството. Като дживах ка на Ахман, Иневера носеше отговорност за майка му, което далеч не я правеше щастлива.
Завиждаше на сестрите си. Ако можеше, тя също щеше да избяга от градината.
Еверам сигурно е недоволен от мен, иначе щеше да ме предупреди чрез заровете.
Само Кева, Мелан и Асави се осмелиха да останат. Ашия се изгуби сред листата, макар Иневера да знаеше, че момичето винаги стои някъде наблизо, за да я пази.
Дамаджата си пое дълбоко дъх и се огъна пред вятъра.
— Най-добре да приключвам с това — промърмори тя и се запъти бързо към мястото, където я чакаше Светата майка.
Иневера чу Кадживах, преди още да я е видяла.
— О, Еверам, изпъни си гърба, Таладжа — сопна се Светата майка. — Ти си невеста на Избавителя, а не някаква си търговка дал’тинга на пазара.
Картината се разкри пред очите ѝ точно когато Кадживах се пресегна и грабна един сладкиш от ръката на другата си снаха.
— Доста си наддала, Евералия.
Тя погледна към една от прислужниците.
— Къде е нектарът, който поисках? И гледай този път да е изстуден. — После се обърна към другата прислужница, която държеше нелепо ветрило. — Не съм ти казала да спреш да ми вееш, момиче. — После сама започна да си прави вятър, ръката ѝ жужеше като крилца на колибри. — Знаеш каква ставам. Еверам ми е свидетел, че в цялата зелена земя е влажно като в банята. Как го изтърпяват?
Светата майка милостиво млъкна, щом Иневера влезе в беседката. Останалите жени изглеждаха така, сякаш ги беше спасила от ядрене. Макар да третираше всички други жени като слугини, Кадживах имаше достатъчно акъл, за да се отнася с уважение към дама’тингите и най-вече към Иневера.
В повечето случаи.
— Къде е синът ми? — попита настоятелно тя, като се втурна към Иневера. Носеше черната роба и белия воал на кай’тинга, но беше добавила и бял шал, както обичаше да се носи Ахман. — В двореца се носят всякакви слухове, зет ми седи на Черепния трон, а мен ме правят на глупачка.
„Съвсем точно казано“, помисли си Иневера.
— Настоявам да разбера какво става! — продължи с още по-писклив глас Кадживах.
Настоява. Иневера почувства студения гняв, който се зароди в центъра ѝ. Нима тази жена беше забравила с кого разговаря? Дори Ахман не се осмеляваше да настоява пред нея. Представи си как изстрелва Кадживах към другия край на градината точно както беше постъпила с Фахсту в тронната зала.
О, ако можеше всичко да е толкова лесно. Но макар че Ахман щеше да ѝ прости, че е изпарила целия съвет от дамаджи, той щеше да преследва убийците на майка си до самия край на Ала, а нито едно престъпление не можеше да бъде укрито пред Взора на Короната.
— Ахман е тръгнал на лов за демони по самия ръб на бездната — рече Иневера. — Заровете се изказват благоприятно за завръщането му, но това е опасен път. Трябва да се молим за него.