Шогун

— Много се извинявам, Ябу-сама — продължи Оми, — но и двамата са ви видели как отваряте резетата на тайната врата в подземието и са ви чули да казвате на нинджа: „Аз съм Касиги Ябу.“ Това именно им е дало време да се скрият и да оцелеят.

Ръката на Ябу върху меча леко помръдна. С един скок Судара се озова пред баща си, за да го предпази, а мечът на Хиромацу вече замахваше към врата на Ябу.

— Стой! — извика Торанага.

Ръката на Хиромацу замръзна във въздуха — самообладанието му беше възхитително.

А Ябу на пръв поглед не беше дори помръднал. Гледаше ги изпод вежди, после нагло се изсмя.

— Да не съм някой долен ронин, който ще нападне законния си господар? Аз съм Касиги Ябу, господар на Идзу, Суруга и Тотоми. Така ли е? — обърна се той към Торанага.

— В какво ме обвинявате, господарю? Че съм помогнал на нинджа! Та това е нелепо! Какво общо имат въображаемите видения на някакви си слуги с мен? Та те лъжат! Или пък този тук — обвинява ме в нещо, което не може да докаже, а аз нямам начин да се защитя.

— Доказателства наистина няма, Ябу-сама — потвърди Торанага. — В това отношение не мога да не се съглася с вас. Няма никакви доказателства — повтори той.

— Ябу-сама, извършили ли сте всичко това? — попита Хиромацу.

— Не, разбира се.

— А според мен е вярно — каза Торанага. — Затова ви отнемам земите и ще ви помоля още днес да си направите сепуку. Преди пладне.

Настъпи гробно мълчание. Това бе върховният миг, за който Ябу се бе готвил цял живот.

Карма, мислеше той, а мозъкът му работеше с невероятна бързина. Нищо не мога да направя, заповедта е напълно законна. Торанага е мой господар — в противен случай ще ми отсекат главата. По-добре да умра достойно. И в двата случая съм мъртъв. Оми ме предаде, но такава е моята карма. Всички слуги трябваше да умрат, така беше замислено, но ето че двама са оживели и това е моя карма. Запази достойнство! — каза си той, като отчаяно се опитваше да си вдъхне смелост. Мисли хладнокръвно.

— Господарю — започна той храбро. — Първо, искам да ви уверя, че съм невинен, че Косами греши, а слугите лъжат. Второ, аз съм най-добрият ви военачалник. Моля да ми окажете честта да поведа войските ви по пътя Токайдо или да бъда начело в първата битка, така че моята смърт да ви бъде от някаква полза.

— Прекрасно предложение, Ябу-сан — все така сърдечно откликна Торанага. — И аз съм напълно съгласен, че вие сте най-добрият командир на мускетния полк, но — извинете — нямам ви доверие. Затова ви моля до обяд да си разпорите корема.

Ябу сдържа яростта си, която го ослепяваше, и изпълни почетния си дълг на самурай и глава на рода Касиги с цялата жертвоготовност, на която бе способен.

— Официално освобождавам племенника си Касиги Оми-сан от всякаква отговорност за това, че ме е предал, а също тъй официално го правя свой наследник.

Торанага се изненада не по-малко от всички останали.

— Добре — съгласи се той най-сетне. — Мисля, че постъпвате много разумно.

— Идзу е наследствено владение на рода Касиги и също му го завещавам.