Шогун

— Да, обезателно. Кога ще започне войната?

— Много скоро. Снощи получих сведения, че Ишидо и наследникът са напуснали Осака и са отишли да направят преглед на войските си. Така че всичко е решено. Връщане назад няма.

— Простете ми, моля ви, че не мога да литна като Тецу-ко за Осака и да го убия и него, и Кияма, и Оноши, и да реша всичко веднъж за винаги, та да си нямате неприятности.

— Благодаря ти, синко. — Торанага не си направи труда да му разясни какви чудовищни проблеми трябва да се решат, преди да има възможност да ликвидира враговете си. Огледа се — всички соколари бяха готови. Също и телохранителите. Извика при себе си водача на ловците. — Отивам до лагера, а оттам ще тръгнем по крайбрежния път на четири ли северно.

— Но викачите са вече в планините… — Водачът се опита да преглътне недоволството си и да се съвземе. — Моля ви да ме извините, господарю… Сигурно съм ял нещо развалено…

— Виждам. Може би ще трябва да прехвърлите отговорностите си на някой друг. Изглежда, хемороидите ви пречат да мислите.

Ако ловът не беше само претекст за Торанага, щеше да го смени веднага с друг самурай.

— Извинете, господарю. Мога ли да ви попитам… ъ-ъ… дали ще ловувате в местата, които определихте снощи, или… ъ-ъ… предпочитате крайбрежието?

— Крайбрежието.

— Разбира се, господарю. Моля да ме извините. Трябва да направя някои размествания.

И старият самурай хукна презглава. Торанага не го изпускаше от очи. Време е да го пенсионирам, помисли си той добродушно. После видя, че Оми се задава от конюшнята заедно с някакъв млад самурай, който силно накуцваше. Лицето на младежа беше жестоко съсечено с нож по време на битката в Осака.

— А, Оми-сан! — отвърна Торанага на поздрава. — Това ли е човекът?

— Да, господарю.

Тримата се дръпнаха настрани и Торанага бързо и много опитно го разпита. Направи го само от добри чувства към Оми, тъй като си беше съставил мнение, докато разговаряше с този човек още през първата нощ — по същия начин, по който прояви учтивост към Анджин-сан, като го попита какво пишеше Марико, макар-да знаеше много добре съдържанието на писмото.

— Но ще ви помоля да напишете всичко това със свои думи, Марико-сан — помоли я той преди отпътуването й за Осака.

— Че предавам кораба му на неговите врагове ли?

— Не, Марико-сама — побърза да каже той, като видя как очите й се напълниха със сълзи. — Не. Повтарям: ще прошепнете тайните, които ми съобщихте, първо на Цуку-сан — още тук, в Йедо, — после на върховния християнски жрец и накрая на Кияма в Осака, като добавите, че Анджин-сан няма да представлява никаква опасност за тях, ако е лишен от кораба си, А писмото до Анджин-сан напишете още сега, както ви казах.

— Но тогава те ще унищожат кораба!

— Ще се опитат. И без това сами ще стигнат до този извод, така че вие всъщност няма да им съобщите нищо особено.