Шогун

— Хиромацу-сан. Тази операция е тъкмо за него.

— Защо смяташ така?

— Защото е пряма, проста, старомодна, с ясни заповеди. За нея той е най-подходящ.

— Но вече не го бива за главнокомандуващ, не мислиш ли?

— Много се извинявам, но Ябу-сан беше прав — пушките промениха света. Железния юмрук е прекалено старомоден.

— Тогава кого предлагаш?

— Само вас, господарю. Докато не се състои решителната битка, съветвам ви да не поставяте никого между нея и себе си.

— Ще си помисля — каза Торанага. — А сега тръгвай за Мишима. Ти ще подготвиш всичко. Войските на Хиромацу ще имат двадесет дни на разположение, за да прекосят река Теною и да осигурят безопасността на Токайдо.

— Моля да ме извините, но ще ми позволите ли да предложа за тяхна крайна цел малко по-отдалечен обект — хребета на Шиоми. И да им дадете общо тридесет дни за това.

— Не. Ако издам подобна заповед, някои от хората ще стигнат хребета, но по-голямата част ще загинат и няма да са в състояние да отбият контраатаката, нито да задържат врага, докато главните ни сили се оттеглят.

— Но нали ще им изпратите подкрепления?

— Всъщност главната атака ще се насочи през планините на Дзатаки. Онова е само лъжлив ход — изговори Торанага, като наблюдаваше внимателно сина си и го преценяваше.

Но лицето на Судара не изрази нищо — нито изненада, нито одобрение, нито неодобрение.

— А, извинете. Моля да ме извините, господарю.

— Сега, когато го няма Ябу, кой ще командува пушките?

— Оми Касиги.

— Защо?

— Защото разбира от огнестрелно оръжие. Освен това е със съвременни схващания, много храбър, умен, търпелив, също и безкрайно опасен — по-опасен от чичо си. Съветвам ви, ако спечелите и той оцелее, да намерите някакъв предлог, за да го поканите да се отправи Отвъд.

— Ако спечеля?

— „Алено небе“ винаги е бил вашият план за в краен случай. Вие сам сте повтаряли това неведнъж. Ако ни разгромят по пътя Токайдо, Дзатаки ще ни помете надолу към долините. Тогава пушките ще бъдат безсилни да ни помогнат. Така че това е наистина план за в краен случай. А вие никога не сте били привърженик на такива планове.

— Ами Анджин-сан? Какъв съвет ще ми дадеш за него?

— Съгласен съм с Оми-сан и Нага-сан. Трябва да го обезвредите. Останалата част от хората му са едно нищо — те са ета и скоро ще се изядат помежду си. Съветвам ви да обезвредите всички чужденци, които ще се появят, и да ги изхвърлите вън от страната. Те са истинска чума — и към тях трябва да се отнасяме като към чума.

— Но тогава няма да има търговия с коприна.

— Ако това е цената, аз бих я платил. Защото, са заразна болест.

— Но ние не можем без коприна и за наша собствена самозащита трябва да научим от тях всичко, което знаят.

— Трябва да бъдат изолирани в Нагасаки и много добре да се охраняват, а броят им да се ограничи. Може да им се позволи да продължат да търгуват с Китай веднъж годишно. Нали главното, което ги интересува, са парите? Нали така твърди Анджин-сан?