Шогун

— Да.

— Първо Черен кораб, после вървете у дома. Доведете цяла флота. Разбирате ли?

— Да, много добре.

— Ако загубя — карма. Ако ли не — тогава всичко ще се сбъдне, Анджин-сан. Всичко ще стане, както казахте. Всичко — Черен кораб, посланик, договор, кораби. Разбирате ли?

— Да, благодаря ви.

— Благодарете на Марико-сама. Без нея…

Торанага му се поклони с много топлота — за пръв път като на равен, и си тръгна, придружен от телохранителите си. Васалите на Блакторн се закланяха, поразени от честта, оказана на господаря им.

Блакторн го проследи с поглед. Беше превъзбуден, щастлив. После забеляза храната. Слугите бяха започнали да я прибират.

— Чакайте! Сега храна, моля.

Започна да се храни внимателно, бавно, възпитано, а васалите се надпреварваха да му прислужват. Прехвърляше в ума си огромните възможности, предоставени му от Торанага. Спечели! — ликуваше той и му се прииска да затанцува радостно любимия си „хорнпайп“. Но не го направи. Прочете още веднъж писмото. И отново я благослови.

— След мен! — заповяда, щом се нахрани, и тръгна към лагера, а във въображението си вече чертаеше планове как ще построи бъдещия кораб и как ще разположи оръдията върху палубите. Господи, Исусе Христе, нека Торанага не допусне Ишидо в Кванто и Идзу и благослови, моля те, Марико, където и да е, и нека оръдията да не са ръждясали кой знае колко. Марико имаше право: „Еразъм“ бе обречен — независимо дали с мен или без мен. Тя ми върна живота. Сега ще си построя нов живот, нов кораб. Деветдесет тонен. Ще бъде с остър нос, неудържим, пъргав като хрътка, по-маневрен от „Еразъм“, с високомерно вирнат бушприт, а под него, на носа, изящно издялана женска фигура с лице, съвсем като нейното — с прекрасни дръпнати очи и красиви скули. Моят кораб ще… Господи, та аз ще мога да спася от тази развалина около един тон материали! Ще използувам част от кила, някои шпанхоути, да не говорим за хилядите гвоздеи! А остатъкът от кила ще ми стигне за скоби и какво ли не… стига да имам време.

Да. Корабът ми ще прилича на нея, реши той. Спретнат, миниатюрен и съвършен като острие на меч, изработено от Йошитомо. По-добър от него няма да има на света, да не говорим каква опасност ще представлява за някои… Догодина ще плячкоса стоки, които ще надвишават двадесет пъти собственото му тегло, също като Марико в Осака, и моят кораб ще прогони врага от Азия. А по догодина и една година по-късно ще се появя с него по Темза и право в Лондон, натоварен със злато и пребродил седемте морета.

— Ще го назова „Благородната дама“ — произнесе той на глас.