Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Започвай да ги правиш веднага!
— Няма да се бавя нито миг, но само след като се споразумеем за условията на моя договор.
— Тия приказки нещо не ми харесват.
— Още по-малко ще ти харесат, като чуеш подробностите, но знай, че ще си струва. — Той се наведе и зашепна в ухото на Хертуг. — Би ли искал да имаш машина, която да събаря крепостните стени на враговете ти, тъй че да можеш да ги победиш и да завземеш тайните им?
— Марш навън всички! — изкомандва Хертуг и когато останаха насаме с Джейсън, обърна към него хитрите си червени очички. — Та какъв е този договор, за който спомена?
— Да ме освободиш и да ме назначиш за свой личен съветник. Да получа роби, скъпоценности, момичета, хубава храна, изобщо обичайните привилегии, които вървят с тази служба. В замяна ще ти изработя устройствата, за които ти казах, и още много други. Няма такова нещо, което да не мога да направя. И всички тези изобретения ще бъдат твои.
— Всичките ще ги унищожа! Аз ще владея Апсала!
— Горе-долу това имах предвид. Искам само да ми подсигуриш удобства за живеене и да ми позволиш да правя технически нововъведения, тъй като не съм човек с големи амбиции. Стига ми да си чопля в лабораторията, докато ти управляваш света.
— Много искаш…
— Но и много давам. Знаеш ли какво, размисли още ден-два, докато аз направя още едно изобретение в твоя услуга.
Джейсън си припомни искрата, която беше убила стареца, и надеждата му се възроди. Може би по този начин щеше да успее да напусне тази планета.
12.
— Кога ще бъде завършено това? — запита Хертуг и посочи частите, пръснати върху тезгяха на Джейсън.
— Утре сутринта, о, Хертуг, макар че работих над този уред цяла нощ. Но преди него съм ти приготвил друг подарък. Начин да подобриш телеграфната си система.
— Тя няма нужда от подобрения! Създадена е още от предците ни и…
— Аз нищо няма да променям. Предците всичко са си знаели отлично, съгласен съм. Само ще ти предложа нов метод на действие с нея. Погледни това… — И той му поднесе една от металните плочки с нашареното от писеца восъчно покритие. — Можеш ли да го разчетеш?
— Разбира се, но е нужно огромно съсредоточаване, защото това е една дълбока загадка.
— Не е чак толкова дълбока. От един поглед разгадах, че е ужасно просто.
— Ти богохулстваш!
— Няма такова нещо. Погледни тук. Това е „бе“, нали? Две завъртулки от магическото махало.
Хертуг взе да брои на пръстите си.
— Да, това е „бе“, прав си. Но как позна?
Джейсън прикри презрението си.
— Доста трудно ми беше, но за мен всички тайни са отворена книга. „Бе“ е втората буква в азбуката, затова се кодира с две чертички. „Це“ е третата, все още е лесно. Но за последната, „зет“, при предаване се налага да изпращате двайсет и шест чертички, а това е безсмислена загуба на време. Трябва само леко да видоизмените апаратурата си, за да може да изпраща два различни сигнала. За по-оригинално нека наречем единия „точка“, а другия „тире“. Като се използват тези два сигнала — краткият и дългият импулс, може да се транскрибира всяка буква от азбуката с максимум четири елемента. Разбираш ли?
— Нещо ми бръмчи в главата и ми е трудно да следвам мисълта ти.
— Преспи до утре с тази мисъл. На заранта изобретението ми ще бъде готово и аз ще ти демонстрирам новия код.
Хертуг си тръгна, мърморейки нещо под носа си, а Джейсън се зае да довърши последните намотки за новия си генератор.
— Как ще се нарича това? — попита Хертуг, като обикаляше високата и натруфена дървена кутия.
— Това е прибор „Слава на Хертуг“, нов олтар за преклонение и източник на печалби за Ваше Превъзходителство. Ще бъде поставен в храма, или както го наричате вие тук, та простолюдието да му отдава своята почит и паричките си. Да кажем, че аз съм верен и богопочтителен поданик и влизам в храма. Давам своята лепта на свещеника, хващам тази ръчка, дето стърчи отстрани, и я завъртам. — Джейсън завъртя енергично ръчката и от кутията се разнесе шум от въртящ се механизъм и усилващ се вой. — Гледай сега горе.
От горната повърхност на кутията се подадоха две закривени метални рамена, завършващи с медни сфери, разделени от въздушно пространство. Хертуг ахна и отскочи назад, когато в празнината просветна синя искра.
— Това ще направи силно впечатление на селяните, не мислиш ли? — подхвърли Джейсън. — А сега наблюдавай внимателно искрите и отбележи тяхната последователност. Най-напред три къси искри, после три дълги и пак три къси.