Краят на дъгата [bg]

След секунда Лена се намести на количката.

— Виждаш ли, момичето ми? Чисто съвпадение. Но признавам, че е полезно. Сиу ме информира за модерното обучение на Знаеш кой. — Тя се усмихна зловещо, без помощта на спецефектите на Мири.

— Да — каза Сиен. — Ние го наблюдаваме колективно.

— Чудовището няма да ме спипа този път.

Мири се дръпна.

— Вие провеждате съвместно начинание! — Никога не си бе представяла, че двете вещици ще са толкова модерно настроени.

— Какво?

— Съвместно начинание. Партньори с противоположни силни и слаби страни. За пред обществото сте едно, представено от мобилния партньор, но всъщност възприятията ви са двойни.

Сиен продължаваше да я гледа неразбиращо.

Мири прати сигнал към двете жени. Всъщност и двете бяха офлайн.

— Вие не носите, нали?

Сиу посочи към бюрото.

— Ей там ми е информационният лист. Опитвам се да наваксам с толкова сериозни неща, че нямам време да се занимавам с глупости.

Мири почти забрави мисията си.

— Доктор Сиен, много грешите за това. Нима Чумлиг не ви е обяснила? Някои аналитични програми не могат да се пуснат със статично видео.

— Показа ми БЛАСТ9, но не можах да разбера нищо.

— Защото сте го пробвали на листа.

— Мири, опитвам се да започна с по-простите неща, които вървят на информационния лист.

Лена я изгледа и отново се обърна към внучка си.

— Мири, ти не разбираш. Живееш във време, което си мисли, че може да пренебрегне човешкото състояние. — Тя вдигна глава. — Не си чела „Тайните на възрастта“, нали?

— Разбира се, че съм ги чела!

— Извинявай. Разбира се. Това е най-известната творба на бившия ми съпруг. И признавам, поемите наистина са гениални. Ти си заобиколена от медицински обещания и наполовина излекувани хора. Това те разсейва от реалността. — Тя направи пауза, сякаш се чудеше дали да продължи да говори. — Мири, истината е, че ако имаме късмет и сме предпазливи, ще остареем и ще станем слаби и много, много уморени. Всяка борба рано или късно свършва.

— Не! Ти ще се оправиш, Лена. Просто още нямаш късмет. Всичко е въпрос на време.

Лена се засмя и Мири си спомни, че „Всичко е въпрос на време“ е мантрата в цикъла на Робърт.

— Очаквах, че разговорът ни ще стигне дотук. Съжалявам, Мири.

Момичето наведе глава. „Но аз само исках да помогна!“ Странно, така й беше казал и Ороско. Може би не беше абсолютен мизерник. И можеше ли наистина да й помогне? Но той бе казал още нещо и точно сега то можеше да се окаже по-важно. Да! Внезапно Мири осъзна как да обърне разговора в своя полза. Погледна баба си и се усмихна невинно.

— Лена, знаеш ли, че Знаеш кой се учи да носи?