![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Робърт и Сиу Сиен вече се справяха добре с основните, приложения на Епифанията. Сега, когато погледнеше някакъв обект по специален начин, веднага се появяваше информация. С правилно вглеждане в иконките можеше да намери нужните детайли. Ако се взреше внимателно, можеше да види през самия обект! Сиу не се справяше толкова добре с визуалните приложения, но пък наваксваше с аудиотърсенията. Ако човек успееше да маркира непозната дума, резултатите се появяваха мигновено. Това обясняваше чудесния речник, който бе забелязал у децата.
Мири → Хуан: <sm>Кажи му, че допълнителните приложения са много по-трудни.</sm>
Хуан → Мири: <sm>Добре.</sm>
— Доктор Гу, Сиу, вече задобрявате с основните приложения, но трябва да поработим и с допълнителните.
Сиен кимна. И днес присъстваше само виртуално, но образът й не бе така добър като на Ороско. Краката й бяха потънали на няколко сантиметра в трибуната и от време на време зад нея се виждаше някакъв фон. Апартаментът й? Той се пошегува за това, но както обикновено, шегата я направи още по-мълчалива.
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Какво! Какво вижда той?</sm>
Мири → Хуан, Лена, Сиу: <sm>Не се тревожи. Сиу разполага с добър филтър: Освен това ти си в кухнята, а тя в дневната.</sm>
Робърт се обърна към Хуан.
— И кои са най-полезните допълнителни приложения?
— Ами например беззвучните съобщения. Изискват съвсем нисък трафик и работят навсякъде.
— Да! Четох за това. Почти като едновремешните съобщения, само че никой не вижда, че комуникираш.
— Така правят повечето хора.
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Не! Нека кучият син сам да се научи!</sm>
Мири → Хуан, Лена, Сиу: <sm>Лена, моля те!</sm>
Хуан → Лена, Мири, Сиу: <sm>Това е нещо, което използват всички, госпожо.</sm>
Лена → Хуан, Мири Сиу: <sm>Казах не! И без това взе да става подозрителен.</sm>
Момчето се поколеба.
— Но са нужни доста упражнения, за да се овладее. А и ако те хванат, може да ти навлече неприятности. — Може би си спомняше за проблемите в училище?
Сиен се наведе над пейката, сякаш се надвесваше над невидима мебел.
— Какво друго има?
— А! Много неща. Например можеш да виждаш във всички посоки. Може да се смесва видео от различни места и така да „бъдеш“ на място, на което няма физическа гледна точка. Това се нарича „да бродиш като дух“. Ако си особено добър, можеш да пускаш симулации в реално време и да ги използваш за физическо предимство. Точно затова близнаците се справят добре с бейзбола. Естествено остава проблемът с фалшифициране на резултатите, ако намериш слабо място в мрежата… — Този път Робърт успя да запише думите му: по-късно трябваше да се върне на това.
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Мисля, че успя да му отклониш вниманието, Хуан.</sm>
— Добре, нека започнем с най-лесното — обади се Сиу.
— Ще започнем с оглеждането. — Момчето им показа няколко прости упражнения. Робърт нямаше представа как й се струва това на Сиу Сиен. Все пак тя не присъстваше директно. За него гледането назад беше лесно, особено ако използваше картина от ризата си, но Хуан му обясни, че ще е объркващо, когато започне да сменя ъглите.
Допълнителните приложения определено бяха сложни.
— Ще прекарам целия си живот в писане на команди.
— Пробвай да използваш очните менюта — каза Сиен.
Робърт я погледна раздразнено.
— Опитвам!
Лена → Кею: <sm>Никога не го критикувай. Ще ти го върне в най-лошия момент.</sm>
Робърт се извъртя към Хуан:
— Никога не съм те виждал да пишеш с пръсти.
— Аз съм дете: отраснал съм с цялостното командване. Но дори майка ми използва фантомното писане.
— Ами научи ни на командните жестове или мигания, или каквото е там.
— Добре! Но това не са като стандартните жестове, които сте научили. Всичко зависи от теб и екипировката ти. Сензорите улавят помръдванията на мускулите, които другите хора не забелязват. Ти учиш твоята Епифания и тя учи теб.
Робърт беше чел по този въпрос. Явно беше толкова откачено, както звучеше. Все едно да се учиш да жонглираш и да обучаваш някакво глупаво животно, което да ти помага да жонглираш! Двамата със Сиен разполагаха с двадесет минути да се правят на глупаци, преди да започнат тренировките на футболните отбори. За това време Робърт се научи да се оглежда с просто свиване на рамена.