![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Направи последен завой и се озова пред дървена хижа. Точно над нея се намираше най-високото дърво в гората. Силата на вещиците. Източникът на древната мъдрост. Тя подпря колелото на стената и посегна към тежкото месингово чукало. Звукът избумтя в главата й. Мири не обърна внимание на гадната мелодийка, носеща се от звънеца, който Лена бе донесла от Пало Алто.
Изминаха няколко секунди и Мири чу отвътре стъпки. Стъпки? Огромната врата се отвори и изображението на Мири се изправи пред сериозно предизвикателство: жена, не много по-възрастна от учителите й. „Какво правиш тук?“ За момент Мири замръзна. Не очакваше такава изненада. След малко се съвзе и кимна учтиво.
— Сиу Сиен?
— Да. А ти си Мири, нали? Внучката на Лена? — Жената пристъпи навътре и й махна да влезе.
— Не знаех, че ме познавате. — Мири влезе, мислеше трескаво. Сиу Сиен изглеждаше твърде млада за вещица. „Добре, ще я направя чирачка на Лена. Кандидат-вещица!“
Кандидат-вещицата Сиен се усмихна.
— Лена ми е показвала твои снимки. А веднъж те видях в училище. Лена каза, че рано или късно ще се появиш.
— Значи… ще ме види?
— Ще я попитам.
— Благодаря — отвърна Мири и се поклони.
Сиен я заведе до един стол до отрупано с книги бюро.
— Ей сега идвам.
Мири седна на пластмасовия стол. Книгите на бюрото бяха истински, от онези за навременно четене. Страниците съдържаха каквото пожелаеш, но си бяха истински страници. Разбира се, не изглеждаха достатъчно зловещо за видението на Мири, но поне купчината бе голяма. Най-отгоре, сякаш не на място, имаше информационен лист. Мири набързо го превърна в блещукащ гримоар, наведе се напред и разгледа книгите. Механика и електроинженерство. Сигурно бяха на Сиен. Мири беше проучила досиетата на всички от класа на Робърт. Кутията с играчки до бюрото сигурно съдържаше нещата, които бе създала в часа по конструиране. Мири позна огънатия поднос от новините.
Ама че съвпадение! Сиу Сиен да се окаже съквартирантка на баба й.
Зад нея се чу вик. Вратата се отвори и се появи чирачката заедно със старшата вещица. Мири вече бе подготвила образ. Количката на Лена имаше шест колелца, много практични и скучни. Столът на Господарката Гу имаше големи дървени колела със сребърен обков. Когато се въртяха, от тях изскачаха сини искри. Мири си представяше, че Лена е облечена в тежко черно, което поглъща светлината по магически начин. Широкополата й островърха шапка бе метната на облегалката на стола. Тук свършваха специалните ефекти. Останалото си беше истинската Лена. Всъщност целта на визията беше да подчертае колко чудесна е баба й.
Старшата вещица огледа Мири и каза:
— Боб не ти ли каза да ме оставиш на мира? — Май не бе чак толкова ядосана, колкото предполагаше Мири.
— Да. Но толкова исках да те видя…
— О? — Тя леко се наведе напред. — Как е майка ти, Мири? Всичко наред ли е?
— Алис е добре. — Лена знаеше твърде много неща за Алис, но нямаше нужда да узнава всичко. Освен това не можеше да й помогне. — Исках да поговорим за друго.
Господарката Гу въздъхна и затвори очи. Когато ги отвори, може би се усмихваше.
— Радвам се да те видя, малката. Просто не искам да се карам с теб и Боб. И най-вече не искам Знаеш кой да разбере, че още съм жива.
— Ще се караме само малко, Лена. — „Докато не постигнем някакво съгласие и не ми позволиш да те посещавам по-често.“ — Няма нужда да се тревожиш за Знаеш кой. — Думите на Господарката Гу бяха в най-добрия дух на фентъзи традицията, макар да бе тъжно, че Робърт е представен като чистото зло. — Обещавам, че няма да му кажа за теб. — „Поне докато сама не поискаш.“ — Взех мерки, преди да дойда тук. Освен това Знаеш кой не е особено добър в дебненето.
Лена поклати глава.
— Така си мислиш ти.
Сиен стоеше до инвалидната количка и ги гледаше мълчаливо. Може би тя можеше да помогне.
— Вие виждате Знаеш кой всеки ден, нали, мадам?
— Да, в часа на Чумлиг по търсене и анализ, и по конструиране.
— Е, Чумлиг не е толкова лоша… — „За тъпите предмети, които преподава.“ Мири успя да премълчи последния коментар, но все пак се изчерви.
Кандидат-вещицата Сиен сякаш не забеляза.
— Всъщност е много добра. Точно това обяснявах на Лена. Луиз знае повече за задаването на въпроси, отколкото аз научих през целия си живот. И освен това ми обясни важността на анализационните програми. — Тя посочи стария гримоар. Мири беше леко озадачена. Чумлиг наистина беше свястна, но клишетата й бяха доста досадни.