Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Непознатите свърнаха вляво към вътрешността на музея. Сам и Малоун предпазливо ги последваха. Следващата зала се оказа на два етажа, осветени по естествен начин от остъкления таван, подпрян на грубо издялани каменни колони, високи почти петнайсет метра. Вероятно още един покрит вътрешен двор между сградите, в който бяха изложени произведения от слонова кост, отломки от капители и още статуи.
Фодрел не се виждаше никъде, но преследвачите му вече крачеха към следващата зала, до която се стигаше по няколко каменни стъпала.
— Тези ме преследват! — изкрещя пронизителен глас, нарушавайки почти библиотечната тишина наоколо.
Малоун проточи врат. До парапета на втория етаж се беше изправила някаква жена и сочеше с пръст към двойката, която вървеше по петите на Фодрел. Беше малко над трийсет, с късо подстригана кестенява коса, облечена в синята униформа на служителка в музея.
— Искат да ме убият! — изпищя жената.
27
Долината на Лoapa
Торвалдсен последва Елиза Ларок към вътрешността на замъка, прекосявайки покрития мост над Шер, чиито води миеха каменните основи. Преди да се появи тук, той си беше направил труда да се запознае с историята на имението. Построено бе в началото на XVI век за нуждите на галантния и цивилизован двор на крал Франсоа I. Архитектурните планове бяха дело на жена и това все още си личеше. Вместо заплаха дебелите защитни стени излъчваха скрита грациозност.
— Семейството ми притежава имението от три века насам — обади се Елиза. — Един от прадедите ми построил централния замък на северния бряг — там, където бяхме допреди малко. Каменният мост е връзката с южния бряг на реката. Друг от собствениците го покрил и го превърнал в галерия.
Тя махна с ръка и той проследи погледа й към продълговатото пространство, дълго около шейсет метра. Подът беше покрит с шахматно подредени бели и черни плочки, дебели дъбови греди поддържаха покрива. Слънчевите лъчи проникваха през симетрично подредените прозорци на галерията.
— По време на войната имението било окупирано от германците — добави Елиза. — Южната врата останала в свободната зона, но вратата в този край била в окупационната зона. Можете да си представите какви проблеми е създавало това.
— Мразя германците — лаконично обяви той.
Тя му хвърли преценяващ поглед.
— Те унищожиха моята страна и моето семейство, опитаха се да ликвидират и моята религия — поясни Торвалдсен. — За подобно нещо не може да има прошка.
Така той й съобщи за еврейския си произход, въпреки че беше наясно с нейната предубеденост към евреите.
Проучването му не бе открило никакви причини за това. Едно чувство на неприязън, което изпитват много хора. Но беше открил и още нещо, което можеше да бъде прибавено към многобройните й странности. Надяваше се обиколката на замъка да включи една от залите, в която висеше портрет, дискретно осветен от два малки халогенни прожектора.
Откри го точно там, където очакваше.
Дълъг и грозен нос под малки и дълбоко разположени очи с лукав поглед, насочен леко встрани. Масивна челюст с издадена брадичка. Конусовидната шапка криеше почти гол череп и му придаваше вид на папа или кардинал. Но този човек бе много повече от това.
— Луи Единайсети — посочи портрета той.
Елиза спря и се обърна.
— Да не би да сте негов почитател?
— Какво казваха за него? Обичан от простолюдието, мразен от благородниците. Враговете му се страхуват от него, цяла Европа го уважава. Истински крал.
— Никой не знае дали портретът е автентичен — призна Елиза. — Но от него се излъчва нещо особено, нали?
Торвалдсен си спомни онова, което беше чел или чувал за лошата слава на Луи XI. Управлявал от 1461 до 1483 г., успявайки да си създаде славата на велик крал. Но в действителност бил безскрупулен човек, който открито се опълчил срещу баща си, отнасял се зле със съпругата си, вярвал на малцина и бил безмилостен. Голямата му мечта била възстановяването на Франция след опустошителната Стогодишна война. Отдал живота си на тази идея, заплашвал, подкупвал и заговорничил с единствената цел да върне изгубените земи на короната. И успял. Това му осигурило подобаващо мястото в историята на Франция.