Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Бил е сред първите, които си давали сметка за силата на парите — промълви на глас той. — Предпочитал да купува хората, вместо да се бие с тях.
— Вие наистина знаете много — погледна го уважение Елиза. — Луи действително е оценил значението на търговията като политическо оръжие и е поставил основите на модерната национална държава. При нея икономиката е по-важна от армията.
Тя посочи поредната врата. Озоваха се в приятна стая с тапицирани с кожа стени. На прозорците имаше завеси с цвят на портвайн. В солидната ренесансова камина не гореше огън. Обзавеждането се изчерпваше с няколко дървени маси, около които бяха подредени тапицирани столове. В средата се виждаше стъклена витрина с рамки от неръждаема стомана, която рязко контрастираше с античната атмосфера.
— Инвазията на Наполеон в Египет през 1798 година се оказала военно и политическо фиаско — обясни тя. — Френската република искала победи от своя най-велик генерал и той изпълнявал желанието й. Но управлението на Египет било нещо различно. В него Наполеон се провалил, въпреки че окупацията на тази страна променила световната история. Светът за пръв път се докоснал до великолепието на една загадъчна и забравена цивилизация. Родила се египтологията. Мъдреците на Наполеон буквално изровили от пясъците хилядолетната култура на фараоните. Типично за Наполеон — пълни провали, маскирани с частичен успех.
— Говорите като истинска потомка на Поцо ди Борго — отбеляза Торвалдсен.
Елиза сви рамене.
— Въпреки че лежи в „Инвалидите“, покрит със слава, моят праотец е тотално забравен, макар че вероятно е спасил Европа.
Торвалдсен усети, че това е болезнена тема за домакинята, и тактично замълча.
— Докато бил в Египет, Наполеон открил някои наистина безценни неща — продължи след кратка пауза тя и посочи стъклената витрина. — Например онези четири папируса. Намерили ги напълно случайно, след като войниците на Наполеон разстреляли някакъв убиец край пътя. Ако не е бил Поцо ди Борго, той вероятно щял да ги използва за укрепване на властта си над цяла Европа. Но за радост не е получил този шанс.
Агентите на Торвалдсен не му бяха споменали нищо за това. Той не беше жалил средства, за да научи всичко за Ашби, докато по отношение на Елиза Ларок беше поискал само някои конкретни сведения. Дали не беше допуснал грешка?
— Какво има в тези папируси? — небрежно подхвърли той.
— Те са причината за създаването на Парижкия клуб. Дават обяснение на нашите цели и ще насочват усилията ни във вярната посока.
— Кой ги е писал?
— Никой не знае — сви рамене тя. — Според Наполеон са били част от Александрийската библиотека преди унищожаването й.
— Не се ли предоверявате на непознати документи, написани от неизвестни хора?
— Според мен те са нещо като Библията — отвърна Елиза. — Не знаем нищо за произхода й, но въпреки това милиарди човешки същества градят живота си според нейните канони.
— Много добър аргумент — кимна Торвалдсен.
В очите й се появи самоуверен блясък.
— Показах ви нещо много скъпо за мен — промълви тя. — Сега е ваш ред. Покажете ми своите доказателства срещу Ашби.
28
Париж
В помещението се втурнаха двама служители на музея с измачкани сака и тъмни вратовръзки. От вратовете им висяха служебните табелки. Малоун видя как единият от преследвачите на Фодрел — недодялан тип с разрошена коса, стоварва юмрук в лицето на първия служител. Партньорът му — гном с безизразна физиономия, повали втория с бърза серия от добре премерени ритници. После в ръцете им проблеснаха пистолети. Жената, която предизвика мелето, побърза да изчезне от балкона. Посетителите видяха оръжията и се развикаха. Част от тях побягнаха към изхода, заобикаляйки Сам и Малоун.
От противоположната врата се появиха още двама музейни служители.
Проехтяха изстрели. Ушите на Малоун писнаха от грохота, многократно усилен от каменните стени и покрития с плочки под на залата. Единият от служителите се свлече на пода. Покрай него продължаваха да тичат обзети от паника хора. Другият изчезна от погледа на Малоун. Гнома и Рошавия също.
В съзнанието му изплува вътрешното разположение на сградата.
— Отивам да ги пресрещна — обяви той. — Има само още един път за изход от музея. Ти остани тук.
— Какво да правя?
— Гледай да не те гръмнат.
Охраната на музея вероятно щеше да затвори изходите и да повика полиция. Задачата му беше да задържи стрелците до нейното пристигане.