![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Удовлетворен, Квинт се усмихна.
— Няма да го забравя, татко.
В този момент Ханон се появи от кухнята с полиран бронзов поднос. На него имаше фина стъклена гарафа и четири чаши. Щом го видя, Квинт му даде заповеднически знак да се приближи.
— Ела тук! Жаден съм.
„Арогантно лайно“, помисли си Ханон, докато бързаше да изпълни заповедта.
Фабриций изчака цялото семейство да пие, преди да вдигне чашата си.
— Наздравица! За Марс, бога на войната. Дано щитът му завинаги пази и двама ни.
Ханон направи всичко възможно да игнорира думите му и се замоли на своя бог на войната. „Баал Сафон, поведи войската на Ханибал към победа срещу Сагунт. И Рим“.
Фабриций изгълта сока и даде знак на Ханон да му налее още. Намръщи се, когато го позна.
— Оправи ли се?
— Почти напълно, господарю — отвърна Ханон.
— Добре.
— Останах много впечатлена, когато видях, че Аврелия проверява как е — обади се Атия. — Още не става за работа на полето, но не виждам причина Юлий да не му намери задачи в кухнята.
— Става. Значи е готов да се върне в клетката си. — Аврелия отвори уста да възрази и Фабриций вдигна ръка и продължи строго: — Той не е кон. Конюшнята ни трябва. И отново трябва да бъде окован. — Видя уплахата на Ханон и лицето му омекна. — Изпълнявай заповедите и Агесандър няма да те докосне. Имаш думата ми.
Ханон промърмори някаква благодарност, но мислите му препускаха. Въпреки уверенията на Фабриций неприятностите изобщо не бяха отминали. Агесандър несъмнено му имаше зъб. Трябваше непрекъснато да е нащрек. Без да си дава сметка, Ханон остана на мястото си, близо до семейството.
В следващия момент Квинт се обърна и погледите им се срещнаха. „С огромно удоволствие бих се бил с теб — помисли си Ханон. — Да ти дам да се разбереш“.
Сякаш прочел мислите му, Квинт сви устни.
— Защо още си тук? Върви в кухнята.
Ханон побърза да се подчини. Беше благодарен за усмивката, която му отправи Аврелия.
Зад него разговорът се поднови.
— Може ли да се упражняваме отново утре, татко? — разпалено попита Квинт.
— Ентусиазмът на младостта! — Фабриций докосна ранената си страна и се намръщи. — Съмнявам се, че ребрата ми ще го позволят. А и без това не мога.
— Защо? — извика Квинт.
— Трябва да замина за Рим. Сенатът ще обсъжда как да реагира, ако Сагунт падне. Искам да чуя с ушите си какво замислят.
„Война — трескаво си помисли Ханон. — Надявам се да решат да обявят война“.
Квинт беше разочарован, но не възрази.
— Колко време няма да те има?
— Поне десет дни. Може би повече. Зависи от успеха на другата ми задача — отвърна Фабриций и погледна Аврелия със сивите си очи. — Да ти намеря подходящ съпруг.
Аврелия пребледня, но не извърна очи.
— Ясно. Значи няма да ми бъде позволено да се влюбя, както е станало с теб и майка, така ли?
— Ще правиш това, каквото ти се каже! — отсече Фабриций.
Аврелия се изчерви и сведе поглед.
— Няма значение, деца — побърза да се намеси Атия. — Поне ще имате възможност да наваксате с уроците. Квинт, наставникът казва, че не се справяш особено добре с геометрията.
Квинт изстена.
Атия се обърна към Аврелия.
— И ти не си помисляй, че ще се измъкнеш.
Още докато се мръщеше, на Аврелия ѝ хрумна идея. Толкова блестяща, че чак сърцето ѝ подскочи. Ако успееше, и двамата щяха да се отърват от допълнителните уроци. И щеше да ѝ помогне да не мисли за задачата на баща ѝ.
Подобно на всички отлични планове, този на Аврелия беше прост. Не беше сигурна обаче дали Квинт ще се съгласи, така че си мълча през първите два-три дни след заминаването на баща им. Междувременно раздразнението на Квинт, че не може да тренира, успя да достигне нови висоти. Аврелия подбра внимателно момента, като изчака, когато майка ѝ беше заета с домакинските сметки. Сутрешните уроци на Квинт току-що бяха завършили и тя го намери да обикаля около фонтана в средата на двора и гневно да тътри сандали по мозайката.
— Какво има?
Той я изгледа намръщено.
— Нищо, като не броим това, че трябва да прекарвам по два часа в опити да изчисля обема на цилиндър. Невъзможно е! Сякаш някога ще ми се наложи да го правя. Типично за проклетите гърци — изобщо да измислят подобна тъпотия.
Аврелия изсумтя съчувствено. И тя не си падаше особено по този предмет.