Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Ако умре, ще се погрижа баща ми да те накара да си платиш — каза тя. — Кълна се.

Агесандър се опита да го обърне на смях.

— Един гуга не се затрива толкова лесно.

Аврелия го изгледа кръвнишки, уплашена и в същото време не.

— Хайде — каза Квинт и внимателно я поведе обратно. Агесандър понечи да ги последва, но на Квинт вече му беше дошло до гуша. — Продължавай си с работата — викна му той. — Ние ще се погрижим за двамата роби.

Положиха Ханон върху одеяла и сламеник в една празна конюшня недалеч от стопанството, където той остана да лежи неподвижен като труп. Квинт беше загрижен от бледото му лице. Ако картагенецът умреше, това щеше да е сериозна парична загуба за баща му, затова той нареди да донесат от кухнята гореща вода, ивици лен и оцет. Когато нещата пристигнаха, Квинт остана изненадан от реакцията на Аврелия. Тя не позволи на никого, освен нея самата да почиства раните на картагенеца. Междувременно Елира се погрижи за Галба под одобрителния поглед на Квинт. Медицинските познания на илирийката си ги биваше благодарение на възпитанието ѝ. Както беше казала на Квинт, майка ѝ била жената, към която се обръщали всички от племето, които имали една или друга болежка. Първо проми раната с гореща вода. После, без да обръща внимание на съскането и охкането на Галба, я почисти с оцет, преди да я подсуши и да я превърже.

— Два дни почивка и една седмица по-леки задачи — каза Квинт, след като тя приключи. — Ще се погрижа Агесандър да го научи.

Галът благодари и се затътри навън.

Квинт чу стон зад себе си и се обърна. Лицето на Ханон се сгърчи за момент от онова, което правеше Аврелия, след което отново се отпусна.

— Жив е — с облекчение каза той.

— Не и благодарение на Агесандър — яростно отвърна Аврелия. — Ами ако не беше дошъл на себе си!? И пак може да умре. — Гласът ѝ замря и тя сподави с мъка риданието си.

Квинт я потупа по рамото, като се чудеше защо е толкова разстроена. В края на краищата Ханон беше само роб.

Елира пристъпи към постелята и каза:

— Нека го погледна.

За изненада на Квинт Аврелия се дръпна. Двамата загледаха мълчаливо как илирийката опипва с опитни ръце пребитото тяло на Ханон, като внимателно натиска тук и там.

— Не виждам наранявания по главата, ако не броим счупения нос — каза накрая тя. — Има три пукнати ребра и раните от камшика. — Посочи издадения му гръден кош и сплескания корем. — И не е бил хранен достатъчно. Обаче е силен. Малко грижи и добра храна и след седмица ще е на крака.

— Слава на Юпитер — извика Аврелия.

Квинт също се усмихна с облекчение и тръгна да търси Фабриций. Жестокостта на Агесандър трябваше да бъде докладвана незабавно. Подозираше, че баща му няма да накаже сурово сицилианеца, който несъмнено щеше да започне да отрича всякакви обвинения. Вече чуваше гласа на Фабриций. Дисциплината беше в правомощията на надзирателя и нито един роб нямаше правото да оспорва властта му, както беше направил Ханон. Това обаче беше първият път, когато Агесандър беше прекалил. В очите на Фабриций случаят щеше да е единичен. Квинт обаче знаеше какво беше видял и стисна зъби.