Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Веднага щом приключиха със задачите си на следващия ден, двамата се срещнаха в атриума. Квинт беше метнал на рамо стара торба. В нея бяха двата дървени гладиуса и няколко примки. Щяха да ги покажат на майка си, ако решеше да задава неудобни въпроси.

— Готов ли си? — развълнувано прошепна Аврелия.

Той кимна.

В същия момент Атия се появи от таблинума със свитък пергамент в ръка. Изгледа ги с любопитство.

— Къде сте тръгнали?

— На разходка — небрежно отвърна Аврелия и вдигна кошницата, която държеше. — И за гъби.

— А аз искам да заложа капани — добави Квинт и потупа лъка си. — Взех и това, ако случайно се натъкнем на елен.

— Гледайте да се върнете преди да се е стъмнило. — Аврелия направи няколко крачки, след което спря и се обърна. — Всъщност защо не вземете и новия роб? Мисля, че се казваше Ханон. Така и така работи в кухнята, не е зле да научи нещо за гъбите и лова.

— Чудесно — каза Аврелия и лицето ѝ грейна. Въпреки че Ханон работеше в къщата, пак ѝ беше трудно да намира удобен момент да поговори с него.

— Нима? — раздразнено попита Квинт. — Може да избяга.

Атия се разсмя.

— С оковите на краката ли? Не мисля. Пък и можете да си упражнявате гръцкия с него. Така всички ще научите по нещо.

— Да, майко — не особено ентусиазирано отвърна Квинт.

Атия ги остави с разсеяна усмивка.

Аврелия смушка Квинт.

— Тя не заподозря нищо!

Квинт се намръщи.

— Да, но ще трябва да вземем картагенеца с нас.

— И какво от това? Ще носи торбата.

— Е, да — отстъпи Квинт. — Иди го извикай. Не искам да се бавим.

След малко вървяха по една от тесните пътеки през нивите към края на стопанството. Леко озадаченият Ханон вървеше последен, като тътреше крака заради оковите. Предложението на Аврелия за разходка в гората беше приятна изненада. Макар че работата в кухнята го държеше на безопасно разстояние от Агесандър, Ханон беше започнал да тъгува по свежия въздух. Копнееше за компанията на Галба, Цингеторикс и другите гали. Юлий и останалите домашни роби бяха приятни хора, но мекушави, и основната им работа беше да клюкарстват. Днес нямаше да види галите, но му харесваше идеята за бране на гъби — нещо, което никога не беше правил в Картаген — и за лов — занимание, което много му харесваше. Днес нямаше да има време да се отдава на мрачни мисли.

Едва когато младите римляни излязоха на една голяма поляна Ханон започна да се изпълва с подозрения. Гъбите, които му беше показала Аврелия на идване, растяха на сенчести места под паднали дървета и само глупак би заложил примка за елен насред поляна.