Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Квинт забеляза интереса му и се намръщи.

— Знаеш ли как се борави с такова нещо?

Ханон рязко се върна в настоящето и призна:

— Да.

— Откъде?

— Баща ми ме обучаваше. — Ханон нарочно не спомена нищо за братята си.

— Той войник ли е?

— Навремето — отвърна Ханон. Колкото по-малко знаеше Квинт, толкова по-добре.

— Сражавал ли се е в Сицилия?

Ханон кимна неохотно.

Квинт се изненада.

— Моят също. Прекарал е години в конницата там. Казва, че сънародниците ти били достойни противници, на които само им липсвал свестен водач.

„Вече не — тържествуващо си помисли Ханон. — Ханибал Барка ще промени всичко това“. Но само сви рамене и каза:

— Може би.

Квинт отвори уста да зададе друг въпрос.

— Хайде да се упражняваме! — намеси се Аврелия.

За огромно облекчение на Ханон моментът отмина. Квинт отговори на искането на сестра си и двамата започнаха внимателно да се дуелират с гладиусите.

Ханон отиде да провери примките. Не след дълго — и на известно разстояние от поляната — откри дирята на глиган. Забърза обратно с новината толкова бързо, колкото му позволяваха оковите. Месото на глигана се ценеше високо. Освен това глиганите бяха потайни и трудни за откриване. Подобна възможност не биваше да се пропуска. Новината на Ханон веднага накара Квинт да зареже упражненията с Аврелия. Той пъхна гладиусите обратно в ножниците, зави ги в одеяло и ги прибра в торбата.

— Хайде! — извика и грабна лъка си.

Аврелия се втурна след него. И тя изгаряше от желание да се приберат с повален глиган.

След няколкостотин крачки Ханон изостана.

— Не мога по-бързо — обясни той, когато двамата млади римляни се обърнаха нетърпеливо към него.

— В такъв случай по-добре да се откажем още сега — намръщи се Квинт. — Или пък можеш да останеш тук. — Но все пак се изчерви.

Въпреки това Ханон стисна юмруци. „Аз намерих проклетата следа — помисли си. — Не ти“.

Последва кратка неловка пауза.

— Аз мога да помогна — неочаквано заяви Аврелия, бръкна в гънките на дрехата си и извади връзка ключове. Коленичи до Ханон и опита няколко, преди едната окова на крака му да се отвори.

— Какво правиш?! — остро попита Квинт.

Аврелия не му обърна внимание. Усмихна се широко на Ханон и отключи и другата окова. Неволно си помисли колко много прилича картагенецът на статуя на гръцки атлет.

Изуменият Ханон повдигна първо единия си крак, после другия.

— Кълна се в брадата на Баал Хамон, усещането е чудесно!

Квинт пристъпи напред.

— Откъде взе тези ключове, в името на Хадес?

Аврелия преливаше от гордост.

— Знаеш, че Агесандър обича да пие вечер. Често захърква преди веспера. Просто се промъкнах, направих отпечатък върху восък и накарах ковача да ми изработи копия. Казах му, че са за сандъците на татко, и му дадох няколко монети, за да е сигурно, че няма да каже на никого.