![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
От сега нататък Агесандър щеше да бъде държан под око.
Ханон се събуди от болката в ребрата. Тъпото туптене по лицето му напомни за счупения нос. Вдигна ръце и опипа плътните превръзки през гърдите си. Оковите на глезените му бяха свалени. Това едва ли беше работа на Агесандър. Явно Квинт беше настоял да се погрижат за него. Изненадата му стана още по-голяма, когато отвори очи. Вместо върху мокрия сламеник в мизерната клетка лежеше в празна конюшня. Тихо цвилене му подсказа, че някъде наблизо има коне. Той погледна съседната ясла. Някой бдеше над него.
На входа падна сянка и Ханон вдигна очи и видя Елира: носеше глинена стомна и две чаши.
Лицето ѝ грейна.
— Събудил си се!
Той бавно кимна, пиеше красотата ѝ с очи.
Тя се завтече към него.
— Как си?
— Натъртен навсякъде.
Тя посегна и взе една кратуна от пода.
— Пийни малко.
— Какво е това? — подозрително попита Ханон.
Елира се усмихна.
— Разреден разтвор от папаверум. — Видя неразбиращата му физиономия и обясни: — Ще притъпи болката.
Ханон беше твърде слаб, за да възразява. Взе кратуната и отпи голяма глътка от обезболяващата напитка, като направи физиономия от горчивия вкус.
— Бързо ще подейства — увери го Елира. — После ще поспиш още малко.
Внезапно Ханон се сети за сицилианеца и се опита да се надигне и да седне. Успя, макар да го заболя страшно.
— Ами Агесандър?
— Не се безпокой. Фабриций видя раните ти и го предупреди да те остави на мира. Боговете явно са благосклонни, защото ми позволи да се грижа за теб. Трябваше малко увещания, но Аврелия го спечели. — Елира докосна с длан потното му лице. — Виж се само, слаб си като коте — сгълча го тя. — Лягай.
Ханон се подчини. Защо Аврелия я беше грижа какво става с него? Усети, че напитката започва да действа, и затвори очи. Огромно облекчение беше да знае, че едно от децата на собственика му е на негова страна, но се съмняваше, че Аврелия е в състояние да го защити от злия Агесандър. Та тя беше още момиче. Все пак, уморено си помисли той, положението му сега беше по-добро, отколкото преди. Може би боговете отново му показваха благоволението си? С тази мисъл в главата се отпусна и се остави на съня да го отнесе.
VII.
Постепенна промяна
През следващите три дни Ханой предимно спеше и ядеше. Под одобрителния поглед на Елира поглъщаше чиния след чиния храна от кухнята. Силите му се върнаха и болката от раните му утихна. Не след дълго настоя да махнат превръзките на гърдите му, като се оплака, че му пречат да диша. На четвъртия ден се чувстваше в достатъчно добра форма да излезе навън. Страхът обаче го спря.
— Къде е Агесандър?
Пълните устни на Елира се свиха.
— Тоя курвенски син е в Капуа, слава на боговете.
Обзет от облекчение, Ханон се затътри навън. Дворът пустееше. Всички роби бяха на полето. Двамата седнаха заедно на слънце и опряха гърбове на хладните камъни на стената на конюшнята. Ханон нямаше нищо против, че наоколо няма никого. Това означаваше, че може да е сам с Елира, чиято физическа привлекателност с всеки ден ставаше все по-очевидна. От много месеци не беше лягал с жена, както непрекъснато му напомняше тъпата болка в слабините. Но дори Елира да нямаше нищо против, на робите им беше забранено да имат полови сношения помежду си. Освен това Ханон беше забелязал как се поглеждат двамата с Квинт. „Стой далеч от нея“, строго си заповяда той. Нямаше да е добра идея да чука любимата робиня на сина на господаря. Имаше по-прост начин да се задоволи. Не толкова приятен, но пък много по-безопасен.
Нуждаеше се от нещо, което да отвлече мислите му от секса.
— Как стана робиня?
Изненадата на Елира моментално се смени с тъга.
— За първи път някой ми задава този въпрос.
— Предполагам, че защото всички имаме една и съща мизерна история — меко рече Ханон и повдигна вежди, давайки ѝ знак, че я слуша.
Погледът на Елира стана отнесен.
— Израснах в малко селце до Илирийско море. Повечето хора бяха рибари или земеделци. Беше мирно и спокойно място. До деня, когато дойдоха пиратите. Бях деветгодишна. — Лицето ѝ потъмня от гняв и мъка. — Мъжете се биха, но не бяха воини. Баща ми и по-големият ми брат… — Гласът ѝ трепна. — Убиха ги. Но случилото се с майка ми беше също толкова лошо. — Очите ѝ се напълниха със сълзи.