Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Фабриций вдигна оръжието си за поздрав към Атия, която се усмихна.

— Най-сетне — насмешливо каза Квинт на сестра си.

Аврелия положи всички усилия да изглежда ентусиазирана.

„Това е по-добре от уроците по музика“, помисли си.

— Е, вече съм тук.

Квинт погледна баща си.

— Готов?

— Чакам те.

Двамата пристъпиха един към друг и вдигнаха мечовете. Оръжията се срещнаха с глухо тупване. Двамата останаха за момент неподвижни, като се опитваха да познаят следващото движение на другия.

— Донеси плодов сок — нареди Атия на Ханон и посочи. — Кухнята е там.

Той откъсна поглед от двубоя.

— Да, господарке. — И изпълни нареждането с предпочитания от робите начин на движение — бавно и премерено. За щастие можеше да продължи да наблюдава двубоя.

Квинт атакува пръв. Замахна с гладиуса надолу, като натисна оръжието на баща си към земята. Със същото движение сви дясната си ръка и мушна напред, право към гърдите на противника. Фабриций бързо посрещна атаката, като вдигна щита си. От движението мечът на Квинт също беше отнесен нагоре и това оголи дясната му подмишница. Понеже знаеше, че баща му ще атакува откритото място, Квинт отчаяно се извъртя наляво и отстъпи няколко крачки. Фабриций се хвърли напред като нападаща змия, но Квинт успя да отбие свирепата атака.

— Не е зле — засмя се Фабриций и отстъпи назад. Двамата спряха да си поемат дъх, след което подновиха двубоя.

За свое удоволствие Квинт пръв пусна кръв. Успехът му се дължеше на неочаквано нападение с рамото напред към баща му, което му позволи да преодолее щита. Острието на гладиуса достигна отляво до туниката на Фабриций. Макар че беше дървено, оръжието продупчи плата, плъзна се по ребрата и проби кожата. Фабриций изрева от болка и залитна назад. Знаейки, че баща му изпитва твърде силна болка, за да вдигне меча си, Квинт се приготви да продължи атаката и да спечели.

— Добре ли си? — извика Аврелия.

Фабриций не отговори, а изръмжа на Квинт:

— Хайде. Мислиш, че можеш да ме довършиш ли?

Жегнат, Квинт вдигна гладиуса и се втурна напред. Когато беше само на крачка от баща си, направи лъжливо движение надясно, а после наляво. Последва заден замах към главата на Фабриций и баща му едва успя да предотврати удара. Квинт извика триумфално и продължи да напада, за да се възползва максимално от предимството. За негова огромна изненада Фабриций отстъпи толкова бързо, че той изгуби равновесие и падна. Когато се просна на земята, Фабриций се извъртя, опря върха на меча си в тила му и каза спокойно:

— Труп.

Вбесен и засрамен, Квинт се изправи. Видя Ханон, намръщи се и извика:

— Какво си зяпнал? Върви да си гледаш работата!

Навел глава, за да скрие собствения си гняв, Ханон тръгна към кухнята.

— Не си го изкарвай на роб — извика Аврелия. — Вината не е негова.

Квинт изгледа кръвнишки сестра си.

— Успокой се — каза Фабриций. — Падна, защото беше прекалено самоуверен.

Лицето на Квинт стана червено като цвекло.

— Дотогава се представи чудесно — увери го баща му. Зад него Атия кимаше в знак на съгласие. — Ако не беше прибързал, нямаше да имам никакъв шанс. — Той вдигна лявата си ръка и му показа дългата кървава диря отстрани по гръдния си кош. — Дори такава драскотина може да повали човек. Не го забравяй.