Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Добре. Но не се отдалечавай. И да не ти минават разни мисли за бягство.

Аврелия беше по-благосклонна.

— Благодаря.

Ханон ги остави да се упражняват. Потърси по края на поляната, но не намери гъби. Навлезе в гората. Гласовете на Квинт и Аврелия станаха приглушени, а накрая съвсем замлъкнаха.

Слънчевите лъчи проникваха през листата и хвърляха шарена сянка. Въпреки това беше задушно. Появата му накара птиците да прелитат от клон на клон и да надават тревожни крясъци. След малко имаше усещането, че е единственият човек на света. Чувстваше се свободен. И точно тогава оковите на краката му издрънчаха и го върнаха в реалността. Ханон изруга. Дори да опиташе да избяга, нямаше да стигне далече. Веднага щом научеше, Агесандър щеше да пусне ловджийските кучета по следите му. И щяха да го открият за нула време. Освен това беше задължен на Квинт. Въздъхна и се зае със задачата си.

Късметът му се усмихна и след четвърт час се върна на поляната с пълна кошница.

— Браво на теб! — извика Аврелия и изтича при него. — Тези кафявите на точки са превъзходни пържени. Трябва да ги опиташ.

Ханон се усмихна.

— Благодаря.

Квинт погледна кошницата, но не каза нищо.

— Да се надбягваме до потока — каза той на Аврелия. — Да се изкъпем, преди да тръгнем обратно.

Тя със смях се втурна към другия край на поляната, където се чуваше ромон на вода.

Квинт се затича след нея.

Ханон се загледа тъжно след тях, припомняйки си подобни хубави изживявания със Суниатон. В следващия момент обаче погледът му се спря на двата дървени меча, които лежаха захвърлени на земята. Лъкът и колчанът на Квинт бяха до тях. Без да се замисля, Ханон взе единия гладиус. Както беше казала Аврелия, беше неудобен и тежък, но на Ханон не му пукаше. Стисна здраво дръжката и замушка напред. Беше съвсем естествено да си представи как го забива в корема на Агесандър.

— Какво правиш?

Ханон се стресна. Обърна се и видя мокрия Квинт, който го гледаше подозрително.

— Нищо.

— На робите не е разрешено да държат оръжия. Пусни го!

С огромно нежелание Ханон пусна гладиуса.

Квинт го взе и изсумтя:

— Несъмнено си мислиш как да ни избиеш в леглата ни.

— Никога не бих го направил — възрази Ханон. „Агесандър обаче е друга работа“. — Задължен съм ти за живота си, и то два пъти. Никога няма да го забравя.

Квинт не изглеждаше впечатлен.

— Купих те само защото Агесандър не искаше да го правя. А колкото до побоя… ами осакатяването на роб е загуба на пари.

— Може и да е така — отвърна Ханон. — Но ако не беше ти, сега със сигурност щях да съм мъртъв.

Квинт сви рамене.

— Не се надявай, че ще можеш да ми се отплатиш. Наоколо няма много опасности! — Той посочи торбата. — Вземи я. Забелязах добро място на брега за залагане на примка.

Ханон се подчини и се наведе, за да скрие намръщената си физиономия. „Проклет да е и Квинт, и арогантността му“, помисли си. Трябваше да избяга. Но гордостта нямаше да му позволи. Дългът си е дълг.