Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Ето я, домине — каза монахът, като извади от чекмеджето на масата малък предмет. Той изглеждаше като стойка на две черни оси и винт с перчатки, който регулира разстоянието между тях.

— Те са направени от въглен — поясни Корнхауер. — Древните биха нарекли това „дъгова лампа“. Те са имали лампи от друг тип, но ние не разполагаме с материали, за да ги направим.

— Изумително. А откъде трябва да излиза светлината?

— Оттук — монахът показа промеждутъка между въглените.

— Това сигурно ще бъде съвсем късо пламъче — каза абатът.

— Да, но за това пък много ярко! Предполагам, че ще свети по-силно от сто свещи.

— Това е невъзможно!

— Намирате го за твърде впечатляващо?

— Намирам го за твърде абсурдно — каза абатът, но забелязвайки, че думите му бяха засегнали брат Корнхауер, побърза да добави: — … Само като си помисля, че ние всички се задоволяваме само с восъка и овнешката мазнина.

— Не бих се учудил — предположи плахо монахът — ако древните са ги използували и в олтарите, вместо свещи.

— Не — каза дом Пауло. — Не са ги използували там. Мога да ти го кажа съвсем сигурно. Бъди така добър веднага да избиеш тази идея от главата си и никога да не споменаваш за нея.

— Добре, отче.

— А сега ми кажи, къде ще окачиш това нещо?

— Хм… — брат Корнхауър огледа с преценяващ поглед подземието и си призна: — Все още не съм мислил за това. Предполагам, че трябва да виси над мястото, където ще работи дон Тадео.

„Защо винаги прави пауза преди да произнесе неговото име?“ — помисли с раздразнение дом Пауло.

— Нека по-добре да попитаме какво е мнението и на брат Армбрустер — каза абатът и като забеляза огорчението на монаха, попита: — Какво има? Нима вие с брат Армбрустер…?

Корнхауер направи виновна физиономия.

— Разкайвам се, отче абате, но веднъж проявих несдържаност в отношенията си с него. Е, ние просто си поговорихме, но… — монахът повдигна неопределено рамене. — Той не иска нищо да размества. Не е лесно да се разберем с него. Вече е ослепял наполовина от четене в тази тъмнина, а продължава да твърди, че нашата работа била дяволска. Не зная какво да му кажа.

Тъй като двамата вървяха през стаята и се приближаваха към нишата, в която стоеше брат Армбрустер, абатът все повече се намръщваше.

— Е, сега получихте всичко, което искахте — каза библиотекарят на Корнхауер, когато се приближи до него. — А кога ще създадете механичен библиотекар, брате мой?

— Ние сме срещали бележки за това, че такива апарати наистина са съществували — започна изобретателят. — В описанията на Аналитичната машина има…

— Стига, стига толкова — намеси се абатът, след което се обърна към брат Армбрустер: — На дон Тадео ще му бъде необходимо място за работа. Какво можете да предложите?

Армбрустер посочи нишата, където стояха книгите по естествени науки.

— Нека чете тук, както и всички останали.