Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Изглежда сте омаял съпругата ми, Дюбрюл — изкоментира Люсиен кратко, докато се изкачваха по криволичещото стълбище. Доминик поведе губернатора и съпругата му към тяхната спалня, за да могат да се освежат преди вечеря.
— Обяснявах й африканската религия и нейната теория за духовете близнаци — отвърна студено той и изчака, за да види реакцията на домакина.
— Тук не насърчаваме практикуването на вуду — бе отговорът на Люсиен. Гласът му бе тих, но застрашителен.
— Може и да не е желана в Сан Рьогре, но тази религия съществува дори тук — каза Филип с лек присмех.
— Това не е темата, която бих желал да разисквам — отговори Люсиен, а в гласа му се четеше предупреждение.
— Както желаете — каза Филип с учтив лек поклон на напудрената си перука.
— Ще те извиним, скъпа, тъй като ти искаше да се преоблечеш за вечеря. — Люсиен се обърна към Карес, докато Доминик съпровождаше семейство дьо Водрюл до стаята им надолу по коридора. — Дюбрюл и аз ще изиграем една партия билярд преди вечеря. — Той вдигна ръката й към устните си, вземайки си довиждане, след това се обърна към Филип и каза:
— Доколкото си спомням, вие бяхте добър играч.
Карес наблюдаваше как двамата мъже, които се дебнеха един друг като блатни хищници, тръгнаха към масата за билярд в другия край на къщата. Тази вечер в стаите имаше странно течение, си помисли тя, влизайки в спалнята. То се бе появило с идването на Филип Дюбрюл.
Фантин й помогна да се съблече и после да влезе в прекрасната, студена мраморна вана, напълнена с хладка вода с ухание на лилия. Очертава се дълга нощ, си помисли тя с въздишка, пресягайки се за калъпа френски сапун.
Прислужницата отиде да донесе копринената рокля на Карес в бледорозово с корсаж от фина дантела, избродиран с перли, и ръкави с дълбоки волани от дантела, фина като паяжина. Доминик щеше да бъде лична прислужница на маркизата по времето на престоя й тук като израз на учтивост. Фантин бе заела мястото на по-възрастната жена като прислужница на Карес.
Уханието на ветивер се разнесе ефирно в мекия, влажен въздух, когато прислужницата отвори гардероба. Този аромат неминуемо извикваше спомена за непознатия от Париж. От Луизиана или Западна Индия ли бе дошъл той? Или бе купил този парфюм от някой магазин в Париж? Новите ухания, идващи от цял свят, бяха една от страстите на Версай. Карес сви рамене и започна да отмива със сапуна дневната горещина от тялото си. Имаше далеч по-важни неща, за които да мисли. Франция бе останала в миналото, сякаш в някой предишен живот.
Нощта беше пред нея, нейната първа вечеря в Сан Рьогре като господарка и тя искаше да накара Люсиен да се гордее с нея в присъствието на неговите познати. Освен това бе ужасно важно да прогони спомена за Аурора от неговите мисли.
Нека духът да си върви в гроба, си помисли тя и тогава осъзна, че щом Аурора е умряла в плантацията, то значи трябва да е погребана тук някъде. Но къде бе гробът й? Не беше при тези на майката и бащата на Люсиен в малкото, оградено с железен парапет семейно гробище. В това малко, затворено пространство имаше само два надгробни камъка от бял мрамор. Къде бе погребал Люсиен първата си съпруга? И защо гробът й не бе при другите на фамилията Сен Амант? Карес знаеше, че ако открие отговора на този въпрос, може би ще намери ключа към загадката, която бе за нея Люсиен Сен Амант. Щеше да се захване с това още тази вечер, като разпита Филип Дюбрюл за неговата доведена сестра.
11.
На масата, поставена на верандата с изглед към реката, два богато гравирани сребърни канделабъра хвърляха дълги сенки върху дантелената покривка. Карес, седнала в единия край на масата, наблюдаваше как в другия край Люсиен бе привлякъл вниманието на Соланж дьо Водрюл с леките флиртаджийски закачки, които жените обожаваха. Разпределянето на нечетния брой гости около масата се оказа трудна задача. Карес бе намерила нейния отговор, поставяйки съпругата на губернатора и Филип от едната страна, и губернатора в неговия уединен блясък, от другата. Но сега вече съжаляваше за тази подредба, защото настойчивите погледи на Филип, седнал от лявата й страна, започваха да я смущават. Карес си мислеше, че все някак ще успее по време на вечерята да завърже разговор за доведената му сестра, но нещо в неговия копнеещ поглед я спираше всеки път, щом понечеше да го направи.