Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Някой познава ли я? — попита Грей. Пак поклащане на глави.
Монк се приведе по-близо до екрана на лаптопа.
— Но не бих имал нищо против да се запознаем.
— Това е жената, която ме нападна във Форт Детрик. Монк се дръпна назад, изведнъж изгубил интерес към жената.
— Агентката на Гилдията?
Вигор и Рейчъл ги гледаха объркано. Грей нямаше време да ги запознава подробно с историята на Гилдията, очерта само основните й характеристики — разпръснатата й структура по подобие на терористичните клетки, връзките й с руската мафия и интереса й към новите технологии.
След като той приключи с обяснението, Кат попита:
— Значи смяташ, че изтичането може да е станало при нас?
— След Форт Детрик? — Грей се намръщи. — Кой може да каже откъде изтича информация? Фактът обаче, че Гилдията е тук и работи заедно с Драконовия двор, ме навежда на мисълта, че са били привлечени именно заради нашето участие. Но ми се струва, че и те са пропуснали началото на играта, също като нас.
— Защо смяташ така? — попита Рейчъл. Грей посочи екрана.
— Защото Лейди Дракон ме пусна да избягам. Последва потресено мълчание.
— Сигурен ли си? — попита Монк.
— Абсолютно. — Грей потърка натъртената си ръка над лакътя, където онази го беше уцелила на сбогуване.
— И защо ще прави такова нещо? — попита Рейчъл.
— Защото разиграва Драконовия двор. Както казах, според мен единствената причина да включат Гилдията в това начинание е участието на Сигма. Дворът е поискал съдействие от Гилдията за елиминирането или залавянето ни.
— И ако ни бяха убили, услугите на Гилдията повече нямаше да са необходими — каза Кат. — Партньорството щеше да приключи и Гилдията никога нямаше да разбере какво знае Дворът.
— Но сега Дворът ни мисли за мъртви — посочи Рейчъл.
— Именно. И това е още една причина да поддържаме тази заблуда колкото се може по-дълго. Щом ние сме мъртви, Дворът ще прекъсне връзките си с Гилдията.
— Един противник по-малко — каза Монк. Грей кимна.
— И какво ще правим сега? — попита Кат.
Виж, това беше загадка. Нямаха никакви улики… освен една. Грей хвърли поглед към раницата си.
— Прахта, която взехме от мощехранителницата. Тя трябва да съдържа ключа към всичко това. Но не знам каква ключалка отключва. И щом не можем да го пратим на Сигма за анализ…
— Мисля, че сте прав — обади се Вигор. — Отговорът се крие в прахта. Но може би ще е по-добре да се запитаме не що е то…
Монсеньорът млъкна внезапно, присви очи и сложи ръка на челото си.
— Що е то… — промърмори под нос.
— Вуйчо? — притеснено каза Рейчъл.
— Нещо… хрумна ми нещо, но не мога да го уловя.
Грей си спомни, че и преди е виждал подобно изражение на силна вътрешна концентрация по лицето на свещеника — когато беше цитирал един стих от Откровението.
Свещеникът стисна ръка в юмрук.
— Убягва ми. Все едно се опитвам да уловя сапунен мехур. — Поклати глава. — Може би съм преуморен.
Грей усещаше, че свещеникът е откровен… отчасти. Но все пак премълчаваше нещо, нещо, задействано от думите „що е то“. Стори му се, че за миг съзира зад объркването на възрастния мъж страх.
— Е, какъв е по-добрият въпрос? — попита Монк, за да ги върне към темата. — Започнахте да казвате какъв би бил по-добрият въпрос от този за естеството на прахта.
Вигор кимна.
— Вярно. Може би трябва да се запитаме как е попаднала прахта там. През няколко години костите се вадят внимателно от раликвария, за да се почисти саркофагът. Сигурен съм, че вътрешността му се почиства добре.
— Преди да ни нападнат тази нощ, се чудехме дали устройството не е променило някак златото на саркофага, превръщайки най-горния му слой в бял прах — каза Кат.
— И така прахът да се е озовал там? — попита Рейчъл.
— Възможно е — каза Монк. — Спомняте ли си намагнитизирания кръст в катедралата? Нещо странно се е случило там и се е отразило на металите. Защо не и на златото тогава?
На Грей му се искаше да бяха събрали повече проби и да бяха направили повече тестове, но не им беше останало време. А сега, след пожара в катедралата…
— Не — възрази Кат и въздъхна раздразнено. — Спомнете си. Онзи прах не беше само злато. Имаше примеси и от други елементи. Може би платина или някой друг от групата на преходните метали, които също деагрегират в прахообразната форма на м-състоянието.
Грей бавно кимна, спомнил си сребристите примеси в стопеното злато.
— Не мисля, че прахта е дошла от саркофага — каза Кат. Монк се намръщи.
— Но ако не е от златото на реликвария и щом го почистват основно през няколко години… тогава откъде може да се е взела?