Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Идеята беше на Кат.
След взрива, който сякаш още кънтеше в главата й, тя беше изскочила от витрината и беше грабнала меча, който бе паднал на пода. Той се беше оказал по-подходящо оръжие от пистолета й. Един изстрел би предупредил другите нападатели.
Сега цялата трепереше. Тялото й помнеше последния й бой с нож… както и последствията. Тя стисна силно дръжката на меча, извличаше сила от твърдата стомана.
Монсеньор Верона с мъка се изправи. Огледа крайниците си поред, сякаш не можеше да повярва, че са си по местата.
Кат се върна при зейналата рамка. С изключение на току-що обезглавения, като че ли никой друг от стрелците не проявяваше интерес към съкровищницата. Бяха се струпали при входа.
— Трябва да действаме. — Кат им даде знак да излязат и като се държеше близо до стената, ги поведе далеч от предните изходи, далеч от стрелците. Стигна до ъгъла, където корабът се пресичаше със страничния неф, и им махна да я последват.
Щом се скриха от полезрението на стрелците, монсеньорът посочи към дъното на нефа и прошепна:
— Натам.
Там имаше изход. Неохраняван. Стиснала меча от петнайсети век, Кат ги поведе напред. Вяха оцелели.
Но какво ставаше с другите?
03:38
Рейчъл стреляше надолу по стълбището и броеше наум патроните във втория пълнител. Девет. Имаха още амуниции, но не и време да заредят. Пиърс беше твърде зает с друго.
Поради липса на избор, стреляше на сляпо и засега удържаше нападателите на разстояние. Огнени езици все така се ливваха към нея като дъха на дракон.
Тази патова ситуация не можеше да продължи още дълго.
— Грей! — извика тя.
— Секунда още — отвърна той иззад камбаната.
Пламъците откъм стълбището за миг отслабнаха и тя побърза да натисне спусъка. Трябваше да ги задържи. Куршумът се удари в каменната стена и рикошира надолу.
После магазинът на пистолета се отвори автоматично.
Патроните бяха свършили.
Тя отстъпи заднишком и заобиколи камбаната.
Грей беше свалил раницата си и беше вързал въже за решетката на един от прозорците. Другия му край беше стегнал около кръста си, а самото въже беше навил около едната си ръка. Беше използвал малък лост от комплекта си с инструменти, за да изкърти две от решетките, и отворът беше широк точно колкото да се провреш навън.
— Хвани намотката — каза той.
Тя взе найлоновото въже, дълго приблизително пет метра. Нов огнен език се изстреля откъм стълбището. Онези си опитваха отново късмета, придвижваха се нагоре.
Грей грабна раницата си. Провря се между решетките, стъпи на каменния парапет отвън, надяна раницата на гърба си и се обърна към Рейчъл.
— Въжето.
Тя му го подаде.
— Внимавай.
— Малко е късно за това.
Погледна надолу между стъпалата си. Едва ли беше най-умното нещо в момента, помисли си Рейчъл. При вида на стометровата пропаст на всеки биха му омекнали коленете… а сега силата на краката беше най-важното нещо.
Грей се обърна с гръб към нея, стъпил на корниза на южната катедрална кула.
На четири метра, от другата страна на страховития зев, се издигаше северната кула, близнак на южната. Понеже не беше разрешена за свободен достъп, на нейните прозорци нямаше решетки. Но нямаше и надежда да се прескочи от прозорец в южната в прозорец в северната кула, не и от изправено положение. Вместо това, Грей смяташе да се хвърли напред и да се улови за нещо, каквото се случи, по декоративната фасада на кулата отсреща.
Рискът беше огромен, но друг изход нямаха.
Грей присви колене. Рейчъл затаи дъх, вдигнала юмрук пред устата си.
Без да се колебае, Грей просто се наклони напред, скочи и метна намотаното въже далеч встрани. Прелетя пропастта и се удари току под перваза на прозореца отсреща. Протегнатите му ръце се впиха като по чудо в него. Но силата на сблъсъка го отхвърли назад. Ръцете му не можеха да го удържат. Започна да пада.
— Левият ти крак! — извика му тя.
Той я чу. Левият му крак задраска по каменната повърхност и пръстите му откриха грозния водоливник на долния ред. Той стъпи на главата му.
Хвана се отново за перваза и откри стъпенка и за десния си крак. Беше залепнал за стената като муха. Пое си дълбоко дъх, после се изкатери и се прехвърли през прозореца.
Рейчъл рискува да погледне зад себе си, наведе се да надникне под камбаната. Пламъците бяха престанали. Знаеше, че онези разбират какво означава липсата на стрелба откъм камбанарията.
Повече не можеше да чака. Промуши се през решетките. Первазът беше хлъзгав от птичи изпражнения, вятърът брулеше силно.