Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Изражението му беше повече от мрачно.
— Какво става?
— Момчето е мъртво — каза монсеньорът.
— Кое момче?
— Джейсън Пендълтън. Оцелелият младеж. Току-що го съобщиха по Би Би Си. Убили са го в болничната му стая. Причината за смъртта още е неизвестна, но има сериозни подозрения. Особено предвид съвпадението с опожаряването на катедралата.
Рейчъл тъжно поклати глава.
По-рано Грей с огромно облекчение беше установил, че всички са живи и здрави, като се изключеше някое и друго натъртване и ожулване. Въобще не се беше сетил за оцелелия от първото клане. Само че случилото се беше напълно логично. Нападението срещу катедралата очевидно бе почистваща операция с цел да се заличат евентуални следи. И, разбира се, това включваше и премахването на единствения очевидец.
— Научихте ли нещо друго? — попита той.
Беше пратил монсеньора във фоайето, след като се бяха регистрирали в хотела, за да разбере нещо повече за положението в катедралата. Той беше най-подходящият за тази задача. Говореше свободно езика, а свещеническата му якичка щеше да го постави извън всяко подозрение.
Дори и сега клаксони и сирени виеха сякаш из целия град. През прозореца на стаята им се виждаше Катедралният хълм. Малка армия от пожарни, линейки и полицейски коли се събираше там, червено-сините им лампи осветяваха сцената в дискотечен ритъм. Дим забулваше нощното небе. Улиците бяха пълни със зяпачи и новинарски екипи.
— Нищо ново не научих — каза Вигор. — Огънят още вилнее във вътрешността на катедралата. Не се е разпространил. Хванах интервю с един от тамошните свещеници. Никой не е пострадал. Но са загрижени за съдбата ни — моята и на племенницата ми.
— Това е добре — каза Грей и си спечели един остър поглед от Рейчъл. — Както вече казах, за момента те смятат, че са ни елиминирали. Трябва да се възползваме максимално от това. Докато не знаят, че сме живи, няма да ни надничат над раменете.
— Нито ще ни пращат убийци — каза Монк. — Тази част най-много ми харесва.
Кат — работеше с лаптоп, свързан към дигитална камера — се обади:
— В момента снимките се зареждат.
Грей стана и отиде до бюрото. Монк и другите не бяха влезли в полицейския ван само за да се скрият след бягството си, а и за да направят снимки на нападателите. Грей беше впечатлен от тази проява на съобразителност.
Черно-бели, големи колкото нокът изображения изпълниха екрана.
— Ето — каза Рейчъл и посочи една от снимките. — Този ме сграбчи.
— Водачът на групата — отбеляза Грей.
Кат кликна два пъти върху снимката и тя зае целия екран. Мъжът беше уловен в крачка на излизане от катедралата. Беше с тъмна коса, дълга почти до раменете. Без брада и мустаци. Орлов нос и остри черти, лишени от изражение. Дори и на снимката излъчваше впечатление за превъзходство.
— Виж го само това самодоволно копеле — каза Монк. — Котката, която изяде канарчето.
— Някой разпознава ли го? — попита Грей. Групово поклащане на глави.
— Мога да я вържа към софтуера за лицево разпознаване на Сигма — предложи Кат.
— Засега недей — каза Грей и обясни, когато тя го погледна смръщено: — Не забравяй, че сме мъртви.
Плъзна очи из стаята. Макар обикновено да предпочиташе соловата игра, без Големия брат да му наднича през рамото, повече не можеше да се прави на самотния вълк. Сега имаше екип и отговаряше не само за своята кожа. Погледът му се спря на Рейчъл и Вигор. Вече не ставаше дума дори само за собствения му екип. Всички разчитаха на него. Изведнъж се почувства притиснат. Нищо не искаше повече от това да се свърже със Сигма, да се консултира с директор Кроу и да прехвърли отговорността на него.
Но не можеше… поне на първо време.
Окашля се и каза:
— Някой е знаел, че сме сами в катедралата. Или са я наблюдавали, или са получили предварителна информация.
— Изтичане — каза Вигор и потри рехавата козя брадичка под долната си устна.
— И това е възможно. Но мога само да гадая откъде е дошло. — Грей погледна към Вигор. — От вас или от нас.
Вигор въздъхна и кимна.
— Боя се, че вината може би е наша. Драконовият двор винаги е твърдял, че има свои членове в средите на Ватикана. А и засадата тук непосредствено след нападенията срещу мен и Рейчъл ме навеждат на мисълта, че проблемът е някъде в самия Свещен град.
— Не е задължително — отвърна Грей, обърна се към лаптопа и посочи друга миниатюрна снимка. — Увеличи тази.
Кат кликна два пъти върху нея. На екрана се появи образ на стройна жена, качваща се в един от вановете. Лицето й се виждаше само като силует.