Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей се замисли дали да не отговори уклончиво, но свещеникът заслужаваше откровен отговор. Не можеше отново да поставя в опасност живота на този човек и на племенницата му.
— Мисля, че така ще е най-добре — каза той. — И съм сигурен, че началниците ни, и моят, и вашият, също ще се съгласят.
— Аз обаче не съм съгласен — разгорещено възрази Вигор.
Грей се намръщи. Вигор продължи:
— Ако сте прав, че костите са източникът на странния амалгамен прах, то според мен задачите ни тук са по-тясно свързани, отколкото си дават сметка вашата и моята организация.
— Не виждам как.
Вигор го погледна отново с онова особено съсредоточаване, което, изглежда, беше фамилна черта на семейство Верона.
— Тогава ми позволете да ви убедя. Първо, знаем, че Драконовият двор е аристократично общество, което търси тайно или изгубено познание. Съсредоточават усилията си главно върху древни гностични текстове и други тайнства.
— Мистични дрънканици.
Вигор го изгледа, килнал глава на една страна.
— Капитан Пиърс, ако не се лъжа, самият вие сте изучавали алтернативни религии и философии. От даоизъм до някои индуистки култове.
Грей се изчерви. Лесно беше да забравиш, че монсеньорът всъщност е опитен оперативен агент от ватиканското разузнаване. Явно му бяха изготвили досие.
— Търсенето на духовна истина винаги е похвално — продължи монсеньорът. — Без значение по кой път поема човек. Всъщност по определение „гносис“ означава „да търсиш истината, да намериш Бога“. Дори и Драконовия двор не бих могъл да порицая заради диренето им. Гностицизмът е бил част от католическата църква още от основаването й. И дори преди него.
— Хубаво — каза Грей, неспособен да скрие напълно раздразнението си. — Само че какво общо има всичко това с убийствата в Кьолн?
Монсеньорът въздъхна.
— В известен смисъл днешното нападение може да се проследи назад във времето до конфликта между двама апостоли. Тома и Йоан.
Грей поклати глава.
— За какво говорите?
— В началото християнството било извън закона. Новопоявила се вяра, напълно различна от всички други за своето време. За разлика от другите религии, които събирали данък като задължителна част от вярата си, младото християнско семейство дарявало пари доброволно. Събраните средства се използвали за храна и подслон на сираци, с тях купували лекарства за болните, плащали ковчезите на бедните. Тази подкрепа за нищите привличала много хора въпреки риска от изповядването на забранена от закона религия.
— Да, знам. Християнските добродетели и така нататък. Само че какво…
Свещеникът вдигна ръка.
— Ако ме оставите да продължа, може и да научите нещо ново.
Грей се наежи, но замълча. Освен че беше ватикански шпионин, Вигор беше и университетски преподавател. Явно не обичаше да му прекъсват лекциите.
— В ранните години на църквата потайността била от основно значение и включвала тайни срещи в пещери и крипти. По този начин различните групи често губели връзка една с друга. Най-напред заради разстоянието, като основни секти се оформили в Александрия, Антиохия, Картаген и Рим. При тази изолация скоро се появили разлики в ритуалите, а с тях — и разлики във философията. Евангелия се появявали навсякъде. Знаете онези, които са събрани в Библията — на Матей, Марк, Лука и Йоан. Но има и други. Тайното евангелие на Яков, на Мария Магдалина, на Филип. Евангелието на истината. Апокалипсисът на Петър. И много други. При толкова много евангелия, около тях започнали да се развиват секти. Младата църква започнала да се рои.
Грей кимна. Беше учил в йезуитската гимназия, където преподаваше майка му. Знаеше нещо от тази история.
— Но през втори век — продължи Вигор — епископът на Лион, свети Ириней, написал пет тома под общото заглавие „Adversus Haereses“. „Срещу ересите“. Пълното заглавие било „Унищожението и отхвърлянето на лъжливото, така наречено знание“. Точно тогава всички раннохристиянски гностични вярвания били изхвърлени от християнската религия и се утвърдил четвероевангелският канон, който включвал само евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан. Всички други били обявени за еретични. Ако перифразирам Ириней, така, както има четири части във вселената и четири основни вятъра, така и църквата се нуждаела само от четири стълба.
— Но защо са избрали точно тези четири евангелия от всички други?
— Защо наистина? Точно в това се коренят моите притеснения.