Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей вече беше завързал въжето от другата страна на пропастта. Беше направил мост.
— Побързай! Ще те хвана.
Тя срещна погледа му през празното пространство и видя в него непоколебима решителност.
— Ще те хвана — повтори той.
Рейчъл преглътна и посегна. Не поглеждай надолу, помисли си и хвана въжето. Да мести едната си ръка пред другата. Нищо повече не трябваше да прави.
Наведе се напред, стиснала въжето с две ръце; пръстите на краката й все още бяха върху корниза. Чу камбаната да звънти зад нея. Стресна се и погледна през рамо — видя по каменния под да подскача сребрист цилиндър.
Нямаше представа какво е… но със сигурност беше нещо гадно.
Друго насърчение ней трябваше — тя се засили и бързо се прехвърли по моста, ръка след ръка, като риташе с крака за инерция. Грей я улови през кръста.
— Бомба — прошепна тя и кимна назад към южната кула. — Какво…
Експлозията погълна другите думи. Ударната вълна я блъсна в гърба, тя влетя през прозореца и се стовари върху гърдите на Грей. Двамата паднаха на пода на кулата. Стена от син нажежен пламък се ливна над тях през прозореца.
Грей я държеше здраво, прикрил я с тялото си.
След миг пламъците изчезнаха.
Грей се претърколи настрани и Рейчъл се надигна на лакът и погледна към южната кула. Тя гореше. Огнени езици се вихреха зад прозорците. Камбаната биеше в огнения ад.
Грей застана до нея и издърпа въжето — възелът от другата страна беше изгорял. Прозоречните решетки на горящата кула светеха.
— Запалително устройство — каза той.
Пламъците се гънеха под напора на вятъра сякаш в памет на убитите, и тази нощ, и предната. Рейчъл си представи шеговитата усмивка на вуйчо си. Мъртъв. Изпълни я скръб… както и още нещо, нещо по-горещо и по-остро. Залитна, но Грей я хвана.
Полицейски сирени виеха през града.
— Трябва да тръгваме — каза той.
Рейчъл кимна.
— Ще ни мислят за мъртви. По-добре да си останем мъртви.
Забързаха надолу по стълбището. Сирените си чуваха вече по-силно — но по-близо от тях автомобилен двигател изрева хрипливо, после още един.
Грей погледна през един прозорец.
— Изтеглят се.
Рейчъл също погледна. Три етажа по-долу два черни вана се изтегляха право през пешеходната зона на площада.
— Хайде — каза Грей. — Имам лошо предчувствие.
И хукна надолу. Рейчъл го последва, доверила се на инстинкта му.
Стигнаха тичешком фоайето. Една от вратите към кораба беше оставена отворена. Рейчъл надникна в църквата — където беше загинал вуйчо й. Но нещо привлече погледа й, нещо по-близо, на пода на централната пътека.
Сребристи цилиндри.
Поне десет. Свързани с червени жици.
— Бягай! — изкрещя тя и хукна.
Стигнаха заедно до централния вход и излетяха на площада.
Без да разменят и дума, хукнаха към единственото прикритие — големия ван на немската полиция. Пъхнаха се под него миг преди устройствата да експлодират.
Звукът беше като от фойерверки, които се запалват един след друг.
Разнесе се и трясък на счупено стъкло, достатъчно силен да се чуе през експлозиите. Рейчъл вдигна поглед. Огромният витраж от баварско стъкло над централния вход се пръскаше в блестяща каскада от огън и цветни отломки.
Тя се мушна още по-навътре под вана, далеч от стъкления дъжд който се изсипваше безмилостно върху площада.
Нещо тежко падна до вана и Рейчъл се извъртя и погледна покрай гумите. Една от масивните дървени врати на катедралата лежеше на улицата и гореше.
После се намеси нов звук. Изненадани гласове. Приглушени. Откъм вътрешността на вана. Рейчъл погледна Грей, Нож се появи изневиделица в ръката му, сякаш по магия.
Заобиколиха към задната страна на вана.
Преди още да са докоснали дръжката, вратата се отвори.
Рейчъл зяпна невярващо, когато набитият колега на Грей скочи на паважа. Последва го жената от екипа им, с меч в ръка. И най-последен — един познат и обичан човек.
— Вуйчо! — Рейчъл се хвърли на врата му. Той също я прегърна, после каза:
— Не мога да разбера защо всички са решили да ме взривяват.
04:45
След час Грей крачеше из хотелската стая. Нервите му бяха опънати до скъсване. Бяха наели стаята под фалшива самоличност, след като решиха, че е най-добре да се разкарат от улиците по най-бързия начин. Хотел „Кристал“ на Урсулаплац се намираше на няма и половин миля от катедралата, малко кокетно хотелче с някак скандинавска обстановка, наблягаща на основните цветове.
Бяха се оттеглили тук да съставят план за действие.
Но първо им трябваше повече информация.
Ключ се пъхна в ключалката на вратата и Грей сложи ръка на пистолета си. Нямаше намерение да поема никакви рискове. Отпусна се, когато новодошлият се оказа монсеньор Верона — връщаше се от разузнавателната си мисия.