Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей слушаше с интерес. Въпреки раздразнението си, че му четат лекция, му беше любопитно къде ще ги отведе всичко това.
Вигор плъзна поглед по езерото.
— Три от евангелията — на Матей, Марк и Лука — разказват еднаква история. Евангелието на Йоан обаче разказва историята съвсем различно, дори и събитията от живота на Христос се разминават с хронологията в другите три. Но е имало по-фундаментална причина Йоан да бъде включен в стандартизираната библия.
— Защо?
— Заради друг апостол. Тома.
— Тома Неверни? — Грей добре познаваше историята за единствения апостол, който отказал да повярва във възкресението на Христос, докато не го видел със собствените си очи.
Вигор кимна.
— Знаете ли обаче, че само в евангелието на Йоан се разказва историята за Тома Неверни? Само Йоан описва Тома като глупав и лишен от вяра ученик. Другите евангелия боготворят Тома. Знаете ли защо Йоан го е обругал по този начин?
Грей поклати глава. За всичките си години като римокатолик, така и не беше забелязал този дисбаланс в гледната точка.
— Йоан е искал да дискредитира Тома и по-точно — неговите последователи, които по онова време били многобройни.
Дори и днес има силно движение на християни в Индия. По времето на ранната църква обаче имало една фундаментална разлика между евангелията на Тома и на Йоан. Били толкова различни, че само едно от тях можело да оцелее.
— Какво имате предвид? Как е могло да са толкова различни?
— Разликата е още в самото начало на Библията, в Битие: „Да бъде светлина“. Двамата, и Йоан, и Тома, отъждествяват Иисус с първичната светлина, светлината на сътворението. Оттам насетне интерпретациите им се различават коренно. Според Тома светлината не само създала вселената, но все още съществувала във всички неща, особено в човечеството, което било създадено по божие подобие, и тази светлина е скрита във всеки отделен човек и чака да бъде открита.
— А Йоан?
— Йоан погледнал на въпроса от съвсем различен ъгъл. Като Тома, и той вярвал, че първичната светлина е била олицетворена от Христос, но според него само и единствено Христос носел светлината. Останалата част от света тънела вовеки в мрак, включително и човечеството. И че пътят към тази светлина, към спасението и към Бога, може да бъде открит само чрез преклонението пред божествения Христос.
— Доста по-тесногръд възглед.
— И по-изгоден за младата църква. Йоан предлагал един по-ортодоксален метод за спасение, за сливане със светлината. Само чрез преклонението пред Христос. Точно тази простота и логичност се харесала на църковните водачи в онова хаотично време. Тома пък твърдял, че всеки притежава вродена способност да открие Бог, като се вгледа в себе си и без Да се прекланя пред никого.
— И това учение е трябвало да бъде смазано. Монсеньорът само вдигна рамене.
— Но кое е правилното? Вигор се ухили.
— Кой знае? Аз не знам, нямам отговор на всички въпроси. Както е казал Иисус: „Търси и ще намериш“.
Грей свъси вежди. Този цитат звучеше доста гностично, ако питаха него. Загледа се в езерото и платноходките. Свет-лината се отразяваше ярко в спокойните води. „Търси и ще намериш“. По тази пътека ли беше поел самият той, като бе изучавал толкова много философии? И така да беше, задово-лителни отговори не беше намерил.
А ставаше въпрос за незадоволителни отговори…
Грей се обърна към Вигор — даде си сметка колко се бяха отклонили от първоначалната тема.
— Какво общо има всичко това с убийствата в Кьолн?
— Ще ви кажа. — Вигор вдигна пръст. — Първо, мисля, че нападението е свързано с първоначалния конфликт между ортодоксалната вяра на Йоан и старата гностична традиция на Тома.
— И сега конфликтът е между Католическата църква, от една страна, и Драконовия двор, от друга?
— Не, и точно там е работата. Размишлявах върху това цяла нощ. Драконовият двор, макар и да търси познание чрез гностични мистерии, не търси Бог, а власт и само власт. Искат нов световен ред, връщане към нов феодализъм, в който те ще са феодалите, с правото да управляват човечеството заради генетичното си превъзходство. В този смисъл — не, не мисля, че Драконовият двор представлява гностичната страна на този древен конфликт. Мисля, че те са изкривили до перверзност гностичните традиции и не са нищо повече от жадни за власт мародери. Но корените им определено се крият в онази традиция.
Грей призна неохотно довода му, но това по никакъв начин не промени мнението му.
Вигор, изглежда, усети това и продължи:
— Второ. В евангелието на Тома има една история, която разказва как един ден Иисус го дръпнал встрани и тайно му казал три неща. Когато другите апостоли го попитали какво му е казал, той отговорил така: „Ако ви разкрия дори едно от нещата, ще грабнете камъни и ще ги хвърлите по мен; но, от камъните ще излезе огън и ще ви изгори“.