Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Виждате нещо, което не ви харесва ли, професор Гйион.
— Не, не. — Професорът се изкашля. — Работата е там, че не съм виждал толкова благоприятна звездна карта от…
Старецът не довърши изречението. Приказливият допреди малко астролог преглътна, доколкото можа, коментара си и обърна лице на другата страна. Наполеон се досети, че нещо не е наред.
Без да обели дума, Гийон се отправи към етажерката в източната част на мансардата, отрупана със стъклени колби, газени лампи, хавани и стъкленици, пълни с изсушени растения. Като че ли внезапно му се наложи да потърси там нещо важно.
— Откога, мосю?
Въпросът на корсиканеца го накара да се закове намясто.
— От времето, когато бях игумен в Ла Трап, генерале…
— Били сте духовник? — Наполеон беше изненадан. — Вие?
— Така е — потвърди Гийон. — Но нямам навика да обсъждам тези неща с клиентите си.
— Според това, което току-що ми казахте, аз не съм обикновен клиент. Можете да ми се доверите. Религиозното ви минало не ме интересува; ако ви издам, цялата академия ще узнае, че съм отишъл да се посъветвам с шарлатанин, и вярвайте ми, това въобще не би се отразило добре на кариерата ми.
„Професорът“, макар все още недоверчив като че ли прие довода.
— Добре, генерале. Ще ви обясня, макар да се съмнявам, че причините за това ви интересуват.
— Ще рискувам. Малко са нещата, които не ме интересуват.
— Ваша воля — усмихна се старецът. — Изучих астрологията с помощта на библиотекарите от абатството в Лани, които ме посветиха също в тайните на таро и кабала. Бях отдаден на тези окултни науки в продължение на толкова много години, че по времето на Луи XV бях помолен от монсеньор Роан да се преместя в двора, където да служа като учител по небесна математика на краля.
— Красив евфемизъм.
— Не е по-лош от този на новото ни правителство, което се нарича Комитет за обществено здраве.
Наполеон оцени хапливата забележка на някогашния монах.
— Продължете, моля.
— Именно в двора видях астрална карта, която беше идентична на вашата. Изготвих я за някой си граф Сен Жермен, който по онова време се хвалеше, че е на повече от двеста години, и половината от придворните бяха очаровани от него.
— На двеста години? Без съмнение е бил шут.
— И аз така помислих, генерале. Въпреки това, херцог Шоазьой — доверен човек на Негово величество, нареди на шпионите си да открият повече подробности за този привлекателен мъж, който омайваше аристократите на вечеринките през есента на 1765-а. Така и не намериха акта му за раждане, нито данни за предците му, нито пък узнаха откъде се сдобиваше с необходимите средства, за да бъде днес в Париж, утре — в Амстердам, а следващата седмица — в Лондон. Все едно беше паднал от небето!
— Да не е бил шпионин, мосю?
— В такъв случай щеше да е много недискретен шпионин, генерале — възрази Гийон. — Обличаше се пищно, никога не ядеше на обществено място и винаги отказваше да организира празненства у дома си. Това, което накара херцог Шоазьой да стане подозрителен — той си бе недоверчив по природа чак до смъртта си преди десет години, — беше, че Сен Жермен успя да спечели доверието на краля посредством умения, които бихме могли да наречем… загадъчни.
— Загадъчни? — повтори Бонапарт. — Искате да кажете — магия?
— Преценете сам: веднъж Луи XV му показа едър диамант, чиято вътрешност бе загрозена с петно. „В състояние ли сте да го отстраните и да ми помогнете да спечеля четири хиляди франка?“ — предизвика го кралят. Сен Жермен отнесе диаманта у дома си и месец по-късно го върна на Негово величество в безупречен вид. Диамантът беше претеглен и оценен и се оказа, че е изгубил едва няколко милиграма от теглото си. Алхимия, без съмнение.
— И казвате, че никой никога не е влизал в дома му…
— Стана така, че предвид невъзможността да се доберат до каквито и да било сведения за този дошъл от нищото граф, министър Шоазьой ме помоли да спечеля доверието му. „Няма да се усъмни в човек на Църквата — предположи херцогът. — Отделете толкова време, колкото е нужно“. Така и направих.
— И какво открихте?
— Че граф Сен Жермен е изключително интересна личност. Когато го питах за датата и мястото му на раждане, за да изготвя звездната му карта, винаги отговаряше по един и същи начин: „Роден съм близо до Ница, откъдето се вижда Средиземно море, но трябва да ми кажете датата на кое от всичките ми раждания ви е необходима за вашия хороскоп“. Реших, че става дума за някаква игра, за някой от неговите ребуси, с който целеше да изпита находчивостта ми, но след това открих, че не е така. Сен Жермен наистина вярваше, че през последните два века неколкократно е умирал и се е прераждал. „Връщам се на всеки осемдесет и пет години. Вие изберете датата“, настояваше графът.