![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Двамата с адвоката се изправят и Хорас Фоли заявява:
— Утре подписваме спогодбата.
Аз не казвам нищо. До известна степен изпитвам облекчение и се засрамвам от това. Фондът на Джейн е спасен. Паметта на баща ми е вън от опасност, политическата ми кариера няма да бъде изложена на излишни удари. И най-сладкото в цялата работа: не е моя вината. На Шамик е.
Тя ми подава ръка и аз я стискам.
— Благодаря ви — мълви тя.
— Не прави това — настоявам аз, но в опита ми няма живец. Тя го разбира. Усмихва се. И те излизат от кабинета ми. Шамик първа, адвокатът — след нея. Одеколонът му обаче остава.
Мюз свива рамене и казва:
— Какво би могъл да направиш?
Това се питам и аз.
Прибирам се у дома и вечерям с Кара. Тя има „домашно“, което се състои в откриване на червени предмети в списания и изрязване на съответните илюстрации. На пръв поглед задачата изглежда лека, но, разбира се, нищо от съвместно намереното не й върши работа. Не харесва червеното комби или модната червена рокля, нито дори червения локомотив. Проблемът се крие в това, че проявявам прекалено голям ентусиазъм по повод намереното от нея. Казвам например: „Тази рокля е наистина червена, миличка. Браво! Ще бъде идеално!“ И тя не й обръща повече внимание.
След двайсетина минути установявам грешката си. Тя попада на някаква грозна бутилка с доматено пюре. Аз свивам рамене и заявявам с безизразен глас, че не го харесвам.
Тя моментално грабва ножицата и се залавя за работа.
Деца.
Кара започва да си тананика, докато изрязва. Песничката е от рисуваното филмче „Пътешественичката Дора“ и представлява безкрайно повтаряне на думата „раница“, докато главата на седналия наблизо родител стане на тъпан. Преди известно време имах глупостта да й купя говореща раница „Пътешественичката Дора“ (която повтаря до несвяст „раница, раница…“) и в комплект с нея говореща карта (нейната реплика е „аз съм карта…“). Когато братовчедката Мадисън идва на гости, двете играят с тях до припадък. Едната взема ролята на Дора. Другата е маймунка с твърде интригуващия прякор „Ботушко“. Маймуни с обувни имена не се срещат под път и над път.
Тъкмо разсъждавам по този въпрос — за Кара и нейните разправии с братовчедката относно това коя да бъде Дора и коя Ботушко, — когато една мисъл пронизва съзнанието ми като мълния.
Замръзвам. Просто застивам като паметник. Даже Кара го забелязва.
— Какво има, тате?
— Секунда само, котенце.
Тичам нагоре по стълбата, а стъпките ми тресат цялата къща. Къде съм заврял проклетите сметки на братството? Обръщам кабинета наопаки. След две-три минути ги намирам — възнамерявах да ги изхвърля всичките след разговора от тази сутрин.
И ето ги сега пред очите ми.
Ровя из купчината квитанции. Откривам плащанията за интернет услуги — месечните сметки, — а сетне грабвам телефона и звъня на Мюз.
— Какво има?
— Когато беше в колежа — започвам аз, — колко често ти се случваше да четеш по цяла нощ?
— Поне два пъти седмично.
— И как оставаше будна?
— С помощта на шоколадови дражета М&М. Купища. Портокалчетата съдържат амфетамини. Бога ми.
— И можеш да си купиш, колкото щеш. Можеш дори да ги отпишеш като разход в данъчна декларация.
— Харесва ми тона ти, Коуп.
— Хрумна ми нещо, ама не знам дали времето е подходящо.
— Хич да не ти пука за времето. Какво ти хрумна?
— Става дума — казвам аз — за старите ни приятелчета Кал и Джим.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Откривам домашния телефон на одеколоновия адвокат Фоли и го събуждам.
— Не подписвай онези документи преди следобеда — казвам аз.
— Защо?
— Защото ако го направиш, ще имам грижата цялата ми служба да се нахвърли отгоре ти, както и върху твоите клиенти, като разярена вълчица. Ще пусна слух, че не сключваме никакви спогодби с теб, а за клиентите ти винаги гледаме да осигурим максимална присъда.
— Не можеш да го сториш.
Замълчавам си.
— Имам задължения към клиентката.
— Кажи й, че аз съм помолил за още малко време. Кажи й, че става дума за нейните собствени интереси.
— А на другата страна какво да кажа?
— Нямам представа, Фоли. Намери някаква непълнота в документацията. Каквото искаш им кажи. Само задръж нещата до следобеда.
— А защо твърдиш, че е в интерес на клиентката ми?
— Ако имам късмет и ги закова, можеш да договориш нови условия. За много повече мангизи.
Той мълчи известно време, сетне казва:
— Знаеш ли какво, Коуп?
— Какво?
— Тя е странна хлапачка. Шамик имам предвид.