Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Ето защо повечето от експертите препоръчват средния курс-специалната информация да се ограничава в рамките на работниците от финансовата система (на първо място касиерите) и, разбира се, полицията. На VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е приета резолюция, която призовава страните, членки на Международната организация на криминалната полиция, да създадат (ако не са го направили вече) специални подразделения в рамките на националната полиция, да се заемат с борбата против фалшифицирането на пари, а също и да засилят борбата с този вид престъпления. В тази насока е обърнато внимание на полицейските органи от развиващите се страни, тъй като там по-голямата част от населението е неграмотно. В тези страни информацията за фалшивите пари трябва да предшествува информацията за новите парични знаци.
Учените от факултета по психология на Лондонския университет провели интересно изследване. Оказало се, че ако банкнотата е отпечатана по метода „интаглио“, т.е. има изпъкнали детайли, хората обръщат внимание преди всичко на тях и проверяват наличието им. След това поглеждат портрета, макар че само с един мимолетен поглед не могат да се видят отклоненията от изображението на истинската банкнота. След това проверяват наличието на водни знаци, цвета на банкнотата, съответствието с номинала.
По отношение на металическите пари (и на първо място златните) някои страни, например ФРГ, препоръчват по гурта (страничната повърхност на монетата) да се щампова текст, който е трудно да се възпроизведе при занаятчийски условия. Финландия предлага в химическия състав на монетата да се включват редки метали, чието отсъствие може лесно да се открие със спектрален анализ. Белгийските експерти препоръчват да се секат монети от метали, които имат електрическо съпротивление или различни магнитни свойства, което би трябвало да облекчи откриваното на фалшиви монети. Интересно е това, че броят на фалшивите монети е толкова нараснал, че много от тях се появили в официалния справочник за нумизмати. Срещу тях е написана буквата „Р“ (фалшива).
Според западногерманското списание „Щерн“ през седемдесетте години работници от монетния двор в град Карлсруе тайно отпечатали фалшиви монети е различни стойности. В началото на 1980 г. това станало известно на прокуратурата и виновниците били дадени под съд. Иззели около 1000 фалшиви монети. Тогава възникнал въпросът, какво да ги правят. Едно след друго различни ведомства отказвали да решат този проблем, като се позовавали на липсата на такъв прецедент в миналото. В края на краищата с тази работа се заел съдът в град Карлсруе. След дълги колебания било взето едно наистина соломоновско решение — да не изпращат никъде парите, а да сложат на всяка монета щемпел „фалшива“ и да ги продадат на нумизматите. Съзнавали, че от тези монети едва ли ще спечелят много — те не са златни и не са уникални като редкия „испански“ дублон на американеца Ефраим Брешер, но въпреки това се очаквал известен приход, тъй като това са първите фалшиви пари от XX в., направени в държавен монетен двор.
Накрая ще отбележим, че в законодателствата на почти всички страни се предвиждат строги наказания за лицата, които са замесени във фалшифицирането на паричните знаци на самата страна. В САЩ фалшификаторите могат да бъдат осъдени на 15 години затвор или на глоба от 5000 долара, или на двете едновременно, в Дания на 12 години затвор и т.н. Фалшифицирането на чуждестранна валута се наказва по-леко. Достатъчно е да споменем, че в Япония фалшификаторите на намиращата се в обращение японска валута се наказват с доживотна каторга, а фалшификаторите например на долари — на каторга две или повече години.
Нумизматите от много страни изразявали неведнъж тревога по повод на този разнобой в законодателствата. На своите международни конгреси те нееднократно се обръщали към правителствата на редица страни с призив да въведат в своите законодателства същите сурови мерки за фалшифициране на древни и излезли от употреба монети, както и за обикновеното фалшикаторстзо.
На споменатата вече VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е обърнато внимание на тази нежелателна особеност на националните законодателства в повечето страни. В специална резолюция, приета по този въпрос, се препоръчва на страните, които още не са изменили своето законодателство и не са изравнили наказанието за фалшификаторите на национална и чуждестранна валута, да отстранят това разногласие.