Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Востувиан излетя към задната стена на кабината, но Лейн се задържа на краката си и дори не мигна. Усещаше емоциите на съществото да го поглъщат на вълни, опитвайки да го удавят в топлата си, пулсираща прегръдка.
А когато съществото започна да се оттегля, той върна ръката си върху разредителя. То се намираше на четиридесет хиляди километра и се отдалечаваше не толкова енергично както преди. Всичко, което трябваше да направи в този момент бе да напусне спусъка и да го порази.
Но той искаше да бъде напълно сигурен.
Отново се прицели внимателно в него, изтри предишната си команда до системите за автоматично прицелване и я въведе повторно, после провери по пулта дали съществото не предприема някакви опити да се изплъзне с хитри маневри.
Стреля от разстояние точно сто и дванайсет хиляди километра.
И пропусна.
ГЛАВА 20
Минаха много минути преди Лейн да осъзнае какво точно бе направил и много часове преди Востувиан да се възстанови напълно.
— То смени курса си — обясни Лейн, когато видя, че дорнът е в състояние да го разбере. — Сега се носи към ядрото на Галактиката.
— Знаех си — промърмори Востувиан. — Знаех, че няма да го убиеш.
— Стрелях с разредителя — каза Лейн. — Но то се намираше извън обхвата му.
— Извън обхвата ли? — повтори Востувиан. Гласът му едва се чуваше, вероятно в резултат от крясъците преди това. — Лейн, то беше на двайсет хиляди километра.
— Ти ми наруши концентрацията — сопна се Лейн. — Бях го изработил, но ти се хвърли към разредителя. До този момент аз държах нещата в ръцете си.
— Никога не си държал нещата под контрол — възрази Востувиан и гласът му беше възвърнал невъзмутимостта си.
— Така беше! — отсече Лейн. — Аз успешно му се съпротивлявах! Бях готов да стрелям, ако се приближеше още малко, но тогава ти се намеси и оплеска всичко.
— Изобщо не е така, Лейн. Още ли не си разбрал, че ти не можеш да го убиеш?
— Не съм убеден, че ще съумея да го направя, докато ти си на борда. Сега млъквай и ме остави на мира.
Той хвърли поглед към пулта. Съществото се намираше на почти двеста хиляди километра пред тях и отново се носеше с почти светлинна скорост. След един час нареди на Востувиан да го смени и отиде да хапне нещо в камбуза.
Седна на масата и се загледа в склада с концентрирана храна без да усеща никакъв глад.
Замисли се. Колко от това, което бе казал на дорна, бе истина и колко бе оправдание за постъпката му? Не искаше да признава цялата истина пред себе си, но се налагаше. Трябваше да знае как може да постъпи, когато съществото отново се окажеше в прицела му и най-вече трябваше да е наясно кое оръжие би използвал.
И докато мислеше по тези въпроси яростта му се прехвърли от Востувиан върху съществото. Точно то бе повлияло на мислите му, на преценката му и на чувствата му, а не Востувиан. Точно съществото го бе принудило да стреля с вибратора вместо с разредителя и пак то го бе изиграло да изчака предостатъчно преди да използва ентропното оръжие. Точно съществото го бе превърнало в едно отвратително същество с отвратителни желания. Не Востувиан беше причината за неговите кошмари и фантазии, а именно съществото.
А беше в ръцете му и той му позволи да се изплъзне. Но поне бе поел в главата си всичко, което то можеше да му предложи и го бе изпуснал само със секунди. Сега знаеше какво то би направило и какво не би направило, както и какво той можеше и какво не можеше да му стори. Полето за следващата битка бе очертано. И следващия път той щеше да бъде готов, следващия път нямаше да има колебание, следващия път щеше да поеме шанса поне да го рани, ако му се отдадеше.
Следващия път…
Но следващият път съвсем не се материализира толкова скоро, колкото той жадуваше. Лудата им гонитба продължи с дни, после седмици и месеци, в посока към центъра на Галактиката. Външната граница отдавна бе останала зад тях, скоро пресякоха пределите на Демокрацията, а след това се озоваха зад Вътрешната граница. Човечеството не бе построило своята империя от галактическото ядро навън, а по-скоро от Земята и Делурос и още половин дузина светове, заселвайки планетните системи в разширяващи се концентрични кръгове. И също както още не бе достигнало до периферията, така и не се бе придвижило до центъра на Галактиката по-близо от Северна Точка и стотина други свята по Вътрешната граница на човешката експанзия.
Те се носеха в пространството, подминавайки милиони неизследвани светове, за да се озоват накрая в една област, която не само бе все още неизследвана, а бе дори и некартографирана.