Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Лейн го гледаше яростно и мълчаливо.
— Виж какво — продължи монолога си Чака, — ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, ще ти кажа, че се надявам да убиеш проклетото същество. Надявам се да го насечен на малки парченца и да накараш всяко от тях да изпита агонията на вечното проклятие. Наистина бих искал това. Но още повече ми се иска да спреш да ме убиваш всеки път, когато спомена гадната твар. Каквото и да ти е сторило то, моля те, повтаряй си, че не Чака е виновен за това. Ти наистина си се смахнал, Никобар! Стоиш си спокоен и разсъждаваш логично, както само ти можеш, а в следващата секунда започваш да говориш за шибаното същество и ставаш маниакален убиец. Трябваше да се придържаш към жените и алкохола, Никобар — преживяванията с тях сигурно не са по-малко приятни, а мозъкът ти си остава непокътнат. Виж мен — точно в този миг аз желая да имам до себе си жена със същата страст, с която ти желаеш да намериш твоя Хипнозвяр. Кой знае, може би дори ми се иска по-силно. Но за разлика от теб, аз не побеснявам от желание да убивам.
— Само ми дай парите и ме пусни да си вървя — каза Лейн.
— Не мога — каза Чака. — Поне не до сутринта. Знаеш, че не държа подобни суми в наличност тук. Но не се безпокой, ще си получиш парите.
— И скрийчъра.
— И него. Ще наредя да го оставят на кораба ти. Сигурен съм, че ще бъдеш в състояние да го намериш след като излетиш.
Лейн стана и се отправи към вратата.
— Едно последно нещо, Никобар — спря го Чака.
— Какво?
— От колко време преследваш Хипнозвяра?
— Отдавна.
— Какво смяташ да правиш след като го настигнеш?
— Вече ти казах — отговори Лейн. — Възложих и заплатих изработването на оръжие, което използва принципа на ентропията. Ще се прицеля в него и оръжието просто ще го разпръсне в пространството.
— Не ме разбра — каза Чака. — Ти ми разказа какво ще направиш когато го настигнеш.
— Какво, по дяволите искаш да кажеш?
— Ти пръсна всичките си пари и прахоса младостта си — обясни Чака. — Вероятно точно в този момент те издирват за убийство. Провалил си толкова много поръчки, че сигурно никога няма да бъдеш възприеман отново като ловец. Затова ти повтарям: Какво ще правиш след като го хванеш?
Лейн го изгледа недоумяващо в продължение на цяла минута, после се обърна и излезе през вратата.
ГЛАВА 18
На „Смъртоносен“ му предстоеше да направи още едно последно кацане.
Лейн приземи кораба на по-малко от километър от селцето на дорните. Не беше необходимо да се крие — когато полицията попаднеше на следите му, той отдавна щеше да е напуснал това място.
Позволи на Муфти да остане на рамото му докато изминаваше краткото разстояние до редичката порутени колиби. Слънцето беше залязло, беше много студено и затова той ускори крачка.
Когато стигна там разбра, че не помни коя от колибите беше на Востувиан, затова застана в средата пред редицата и извика дорна по име.
Миг по-късно Востувиан се появи с присъщата си невъзмутимост.
— Знаех, че ще се върнеш — каза той с познатия шепот.
— Още ли искаш да дойдеш с мен? — попита Лейн.
— Да.
— Тогава изпроси или открадни колкото можеш повече концентрирана храна. В противен случай ще прекараш целия лов хранейки се с това, което аз ям.
— Ние нямаме концентрирана храна — напомни Востувиан.
— Добре тогава — каза Лейн. — Вземи храна за около седмица-две и да се надяваме, че през това време организмът ти ще свикне с моята диета. Ще ти трябва ли нещо друго? — не мога да се сдържи и допълни ехидно: — Чисти парцали, например?
— Това, което нося ми е напълно достатъчно — успокои го Востувиан.
— Добре. Давам ти два часа да събереш храната и да се сбогуваш.
— Мога ли да попитам кое те накара да промениш решението си, Лейн? — попита дорнът. — Както казах, аз очаквах да се върнеш, но не толкова скоро.
— Нямах избор — обясни Лейн. — Много е вероятно да е издадена заповед за задържането ми, но дори и още да няма такава, в най-скоро време ще има. Разполагам с достатъчно храна и гориво, за да летим на „Смъртоносен“ докато сме живи, а дори и след това, и реших, че ако има вероятност някога да опра до твоята помощ, по-добре е да те взема на борда още сега. На полицията няма да й трябва много време за да разбере, че съм кацал тук няколко пъти по работа.
— А защо властите те преследват? — искаше да разбере Востувиан.
— Те мислят, че от убиец на животни съм станал убиец на хора.
— И така ли е?
— Има ли това за теб някакво значение, щом те вземам за лова?
Востувиан затвори очи и замръзна за миг без да диша. После вдигна поглед.