Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
— Не, Лейн, няма никакво значение. Единственото убийство, което ме интересува е онова, което ни предстои да направим.
— Добре — каза Лейн. — Необходимо ли е да вземеш някакви инструменти за поправката на разредителя, ако се повреди?
— Няма да се повреди, Лейн. Докато корабът ти лети, ентропното оръжие ще функционира.
— Е, ти знаеш най-добре. Ще трябва да повярвам на думата ти. Върви, налови си храна и ела колкото можеш по-бързо.
Дорнът изчезна в полумрака в посока на онова, което Лейн предполагаше, че е обществената кухня. Ловецът се облегна на колибата, очаквайки завръщането му и вдигна поглед към небето. Питаше се къде ли се намираше съществото в този момент, дали се носеше в празното пространство, хранеше се от облака, или дебнеше в засада за „Смъртоносен“. Колко много време беше изминало от последната им среща. Но той все още помнеше усещането, чувството на омраза, на страх, както и другите, по-зловещи и по-тъмни емоции. Помнеше ги сякаш ги бе изпитал преди минути само. Знаеше, че отново ще изживее безпокойството, което щеше да го погълне във вълните си, но бе уверен, че този път нещата щяха да бъдат по-различни. Защото този път той щеше да бъде готов, въоръжен и изгарящ от нетърпение да продължи лова.
Дивите нечленоразделни крясъци на Муфти го извадиха от замислеността му. Той видя малкото същество да скоча на земята и миг по-късно да се връща при него, гордо захапало огромен бръмбар със златист гръб. Поигра си с насекомото малко, а когато бръмбарът предаде богу дух, Муфти подметна телцето му във въздуха и го улови с уста като падаше. Следващата секунда отново беше на рамото му, но този път стоеше напрегнато, оглеждайки земята за друга нощна плячка.
Лейн обърна глава и разгледа внимателно малкото създание. Ако Муфти притежаваше някакви добродетели в общуването, те предстояха да бъдат тепърва открити, но това не му пречеше да изпитва необяснима привързаност към странното създание. По време на дългите месеци самота в космоса, неговото цвъркане и невнятно бърборене му доставяха странно удоволствие. Приятно му бе също, че Муфти остава при него напълно доброволно. Имаше стотици възможности малкият бандит да избяга от него на някой от многобройните светове, където бяха кацали, но той така и не бе проявил желание да направи това. Понечи да го погали по главичката, но в същия миг животинката изврещя по характерния си идиотски начин, скочи на земята отново и в следващата секунда отново дъвчеше на рамото му поредния бръмбар.
Двамата останаха така в хладния полумрак повече от час. Тогава Востувиан се завърна с гадно миришеща торба, метната през рамото му и всички се отправиха към „Смъртоносен“.
След малко Белор се превърна в намаляващ под краката им глобус на екрана и Лейн след дълги години на приготовления и провалени надежди започна последния лов в своята кариера.
ГЛАВА 19
Востувиан организира домакинството в един ъгъл на пилотската кабина. Дорнът отдели от времето си за да се запознае с пулта за управление, но общо взето избягваше да прекосява въображаемата граница около неговите владения. Отказваше да използва кабинката на сухата баня, докато Лейн не направи това задължително условие за по-нататъшното му оставане на кораба, а уж двуседмичния му запас смрадлива храна се превърна в двумесечен. Фактът, че тя се бе развалила и вмирисала много преди да изтекат тези два месеца, изглежда не му направи никакво впечатление.
Лейн, от своя страна, прекарваше по-голямата част от времето си край пулта за дистанционно управление, търсейки някакви признаци за присъствието на съществото. Трите първи месеца полагаше сериозни грижи за физическата си форма, но после малко по малко престана да им обръща толкова много внимание — в края на краищата, реши той за себе си, нали смяташе само да застреля съществото, а не да се бори с него.
Шест месеца изминаха без да се случи нищо. Следващите двайсет бяха още по-тежки. Востувиан с лекота понасяше мълчанието и можеше да не казва нито дума със седмици, а Лейн се бе зарекъл, че няма пръв да наруши мълчанието. Никога не се бе молил за нищо през живота си и нямаше намерение да умолява един станал му омразен чуждоземец да разговаря с него.
Времето течеше мъчително бавно. Дори Муфти проявяваше признаци на раздразнителност, така че Лейн накрая го сложи в камерата за хипносън. Когато настъпи тринайсетия им месец в облака, той отново се залови за физическите упражнения и започна редовно да излиза от „Смъртоносен“, вързан само с осигурителното въже за него.
Спря да се чуди къде се криеше съществото и започна да се пита дали не е мъртво. Искаше му се да се свърже по радиото с другите кораби и космодруми в района, за да разбере дали някой не го е срещал, но опасението, че за главата му има обявена награда, го караше да се въздържи. Затова седеше, наблюдаваше и чакаше.