Нашественици във времето

Пул се намръщи.

— И накъде се е насочил? Към вътрешната Слънчева система?

— Логично е — сухо отбеляза Берг. — Там си хвърка Земята, тлъстичка и подканваща.

— Ами вторият?

— … ще се натика в скапаните ни гърла.

Шайра се намеси:

— Не бива да се страхувате. Когато Проектът даде резултати, тези събития ще бъдат… превърнати в безвредни сенки.

Пул и Берг откъснаха очи от гнусната гледка в небето и се взряха в „Приятелката“.

— Тя е смахната — каза Берг.

Шайра се наведе към тях, сините й очи бяха бледи и напрегнати.

— Трябва да разберете. Проектът ще поправи всичко това. Продължаването на Проекта е… трябва да бъде най-важно за всички ни. И за вас, нашите гости.

— Даже и над самозащитата ни, над защитата на Земята срещу нападението на Сплайните? — попита Пул. — Шайра, сега е може би най-големият ни шанс да отблъснем атаката. И…

Тя като че не го чуваше.

— Проектът трябва да се осъществи. По-точно — да се ускори.

Момичето се взираше в тях, молеше да я разберат. Майкъл почти можеше да види как в главата й се блъскат заучените фрази.

— Сега ще дойдете с мен.

— Какво мислиш? — обърна се Пул към Берг. — Ще ни принудят ли? Имат ли оръжие?

— Знаеш, че имат — невъзмутимо отговори Берг. — Видя какво направиха с моята капсула.

— Значи не можем да ги заставим да направят каквото и да било. — Чуваше разочарованието, отчаянието в гласа си. — Въобще няма да се противопоставят на Сплайните, влагат цялата си вяра в този техен Проект. Магическият Проект, който всичко ще оправи.

Берг тихо изръмжа.

Замахна странично със свит юмрук и улучи „Приятелката“ точно в слепоочието. Шайра се сгърчи, падна на земята и остана с лице в розовеещата трева.

Хари погледна надолу.

— Олеле!

— Няма да бъде дълго в безсъзнание — успокои го Мириам. — Трябва да побързаме.

Пул вдигна поглед към неизменно нарастващото кръгло тяло на бойния кораб Сплайн.

— Какво ще правим?

— Ще се наложи да се заемем и с двата Сплайна — измънка Берг.

— Колко му е! — възкликна Хари. — А от друга страна, защо не мислим с по-голям размах? Имам хитроумен план…

— Млъкни, Хари — разсеяно го прекъсна Майкъл. — Добре, Мириам, слушаме те. Как?

— Ще трябва да се разделим. Хари, готова ли е капсулата на „Рака“ за излитане?

Той затвори очи, като че се вглеждаше в себе си.

— Да.

Шайра се размърда на тревата и тихо изстена.

— Може би в бъркотията ще се измъкнете с капсулата, докато „Приятелите“ тичат да оправят нещата. Върнете се на „Рака“ и тръгнете след първия „Сплайн“, който се насочва към Земята. Може и да го хванете, преди да включи хипердвигателя.

— А после?

Берг се усмихна със стиснати устни.

— Откъде да знам? Измислям всичко в движение. Ще трябва да ви хрумне нещо.

— Добре. Ами ти?

Берг погледна към небето. Вторият Сплайн надвисваше все по-близо като месеста луна над тях.

— Ще опитам да направя нещо на този — отговори тя. — Току-виж, се добера до онези сингуларни оръдия.

Шайра пак изпъшка и май направи усилие да вдигне лице от тревата.