Нашественици във времето

Но след броени секунди „Приятелите“ зарязаха виртуалния. Изкрещяха си нещо, нарамиха лазерите и пак се втурнаха напред. Хари се появяваше пред тях отново и отново, основната схема на виртуалното му тяло се разкривяваше в какви ли не грозни форми, но „Приятелите“ дори не забавяха крачка и профучаваха през безсилните облаци от пиксели.

Пул сгуши глава в раменете си, напрягаше се да тича.

— Майкъл!

Пул рязко вдигна глава. Капсулата на „Рака“ бързо го доближаваше — стоманеносив силует на куршум, носещ се на метър над полето. Английската трева се накланяше и полягаше под нея. Подканяща жълта светлина грееше от отворения люк на въздушния шлюз.

Усиленият глас на Хари отекна от далечните сгради.

— Майкъл, разполагаш с една-единствена възможност… надявам се координацията ти да е по-добра от издръжливостта.

Майкъл тежко трополеше в тревата с неудобния товар в ръце. Дишането на Шайра дращеше по врата му. Капсулата летеше към него със стотина километра в час, отвореният люк приличаше на зяпнала уста.

Мигновен розовопурпурен блясък над главата му, полъх на озон — и малка дупка се появи в сивобялата черупка на капсулата. Облачето дим се разсея веднага. Капсулата сякаш се препъна, но продължи напред.

„Приятелите“ май се освобождаваха от задръжките си да използват оръжие.

Капсулата запълни полезрението му.

Пул скочи.

Рамката на люка закачи десния му глезен, а и лявото стъпало. Болката го заслепи, усети топла струйка кръв. Удари се силно в металния под на въздушния шлюз, падна тежко върху Шайра. Момичето изохка отдолу, очите й рязко се разшириха. Плъзнаха се в плетеница от ръце и крака по пода, наранените крака на Пул оставяха след себе си кървава следа. Озоваха се притиснати до отсрещната стена и за втори път въздухът изскочи от запъхтените дробове на Пул.

Лазерен лъч примигна на няколко сантиметра над главата му.

Капсулата се издигаше, люкът бавно се плъзна на мястото си. Пул се опита да стане и пак беше прикован към пода, този път надалеч от момичето. Гръдният му кош тежко се надигаше. Не можа да поеме дори една прилична глътка въздух при последните отчаяни скокове по тревата и сега се чувстваше като попаднал във вакуум.

Насили се да вдигне глава и погледна с помътнели очи затварящия се люк. Видя резен от оранжеворозовия Юпитер, ивица звезди. Вече излизаха от тъничката атмосфера на парчето земя и от петънцето синьо небе над него, гмурнаха се в юпитерианското пространство.

Пред него се надигаше чернилка. Болката в краката пробождаше отслабналите му сетива.

Момичето изстена, звукът като че идваше от много далеч, стори му се, че чу гласа на Хари. Дробовете му бяха празни. Беше му много студено. Затвори очи.