![Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]». Краткое содержание книги:
— Ще ходя до Източен хълм с мулетата на Съл.
— А, не. Съл ще се оправи сам. Остани си вкъщи и се повесели. Много работиш напоследък. Ще наемем музиканти. Кой е най-добрият тъдява? Тари и тумбата му?
— Татко, не искам празнуване — каза Диамант и се надигна, а мускулите му потръпваха като на кон. Вече беше по-едър от Златния и когато се раздвижеше рязко, човек се стъписваше. — Ще ида до Източен хълм — заяви той и излезе.
— За какво е всичко това? — обърна се Златния към жена си: риторичен въпрос. Тя го погледна и нищо не каза — нериторичен отговор.
След като Златния излезе, тя намери сина си в стаята със счетоводните книги. Погледна страниците. Дълги, дълги списъци с имена и числа — приходи, разходи, печалби, загуби.
— Ди — заговори тя и той вдигна очи. Лицето му все още беше загладено и малко мъхесто като праскова, макар костите му да бяха натежали, а очите му бяха тъжни.
— Не исках да нараня чувствата на татко.
— Щом си иска празника, да си го има. — Тя махна с ръка. Гласовете им си приличаха, в по-горния регистър, но с мрачни нотки, и бяха еднакво кротки и сдържани. Седна на едно столче до него, до високото писалище.
— Не мога — каза той, спря и продължи: — Наистина, никакви танци не искам.
— Той иска да си намериш момиче — промълви сухо Тюли.
— Това не ме интересува.
— Знам.
— Проблемът е…
— Проблемът е музиката — довърши майка му. Той кимна.
— Сине — изведнъж заговори тя разпалено, — няма никаква причина, никаква причина да се отказваш от всичко, което обичаш!
Той взе ръката й и я целуна.
— Нещата не се смесват. Би трябвало да могат, но не се смесват. Това го разбрах. Когато оставих магьосника. Мислех, че мога да бъда всичко. Знаеш — да правя магия, да свиря музика, да бъда син на баща си, да обичам Роза… Не става така. Нещата не се смесват.
— Смесват се, и още как — каза Тюли. — Всичко е скачено едно за друго, всичко е преплетено.
— За жените може и да е така. Но аз… не мога да съм с раздвоено сърце.
— С раздвоено сърце? Ти ли? Ти се отказа от магьосничеството, защото разбра, че ако не го направиш, ще го предадеш.
Думите й го стъписаха, но той не го отрече.
— Но защо — настоя тя, — защо се отказа от музиката?
— Трябва да имам цяло сърце. Не мога да свиря на арфа, докато се пазаря с мулетаря. Не мога да съчинявам балади, докато пресмятам колко трябва да платя на берачите, за да не ги наеме Ниския клон! — Гласът му леко трепереше и очите му сега не бяха тъжни, а гневни.
— Значи си сложил заклинание над себе си — каза тя, — както оня магьосник ти беше сложил. Заклинание да те пази. Да те пази с мулетарите, с берачите на лешници, и с това. — Тя тупна с презрение по книгата, задръстена с имена и числа. — Заклинание за мълчание.
След дълго време младият мъж попита:
— Какво друго мога да направя?
— Не знам, милия ми. Наистина искам да се опазиш. Наистина обичам да виждам баща ти щастлив и горд с теб. Но не мога да понеса, че те виждам нещастен, без гордост! Не знам. Може би си прав. Може би за един мъж е така — само едно нещо. Но песните ти ми липсват.
Беше се разплакала. Прегърнаха се и тя погали гъстата му лъскава коса, и му се извини, че е била груба, а той отново я прегърна и каза, че е най-добрата майка на света, и тя си излезе. Но докато прекрачваше прага, се обърна за миг и каза:
— Нека да си получи празника, Ди. Пък и ти си го получи.
— Добре — отвърна той, за да я успокои.
Златния поръча бирата, яденето и фойерверките, но с наемането на музикантите се зае Диамант.
— Ще си доведа бандата, че как — каза Тари. — Изпуска ли се такова нещо? За празника на татенцето ти тук ще се изръсят всички свирачи от запада.
— Можеш да им кажеш, че на вашата група ще се плати.
— О, те ще дойдат заради славата — каза арфистът, мършав и длъгнест четиридесетгодишен мъж. — То и ти можеш да изсвириш някоя, а? Биваше те преди да се захванеш с правене на пари. А и гласът ти не е лош, ако поработиш с него.
— Съмнявам се — отвърна Диамант.
— Онуй момиче, дето го харесваше, Роза, на вещицата дъщерята, обикаляла с тумбата на Лаби, разправят. Не се съмнявам, че и те ще наминат.
— Е, до скоро тогава — каза Диамант, едър, красив и безразличен, и си тръгна.
— Много големи станахме напоследък — измърмори Тари след него, — не можем да спрем две приказки да си кажем. А аз го учех на арфа едно време. Но какво е това за един богаташ?
Злобата на Тари толкова изнерви Диамант, че той загуби апетит. Известно време се надяваше, че се е разболял и че може да пропусне веселбата. Но дойде денят и той беше там. Не толкова набиващо се в очите и пищно там като баща му, ала присъстваше — смееше се, танцуваше. Всичките му приятели от детството също бяха там, половината вече женени за другата половина, както изглеждаше, но имаше и много флиртове, а няколко хубавелки все се въртяха около него. Той изпи доста от чудесната бира на пивоварната на Гедж и откри, че може да понесе дори музиката, стига да танцува и да говори, и да се смее, докато танцува. Затова танцува с всички хубави момичета поред, а после отново с всяка, която дойдеше на ред, с всички танцува.