Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]

— По-едър си отпреди — промълви тя. — Можеш ли все още да правиш светлина, Ди? Искам да те видя.

Той поклати глава.

— Това беше единственото, което не можех да направя, а ти го можеше. Така и не ме научи.

— Просто не знаех какво точно правя — каза той. — Понякога ставаше, друг път — не.

— И магьосникът в Южен пристан не те научи да го правиш винаги?

— Учеше ме само на имена.

— Защо не можеш да го направиш сега?

— Отказах се, Тъмна роза. Трябваше или да правя само това и нищо друго, или изобщо да не го правя. Човек не може да живее с раздвоено сърце.

— Не разбирам защо — отвърна тя. — Майка ми може да излекува треска и да улесни раждане, и да намери изгубена вещ, може би това е нищо в сравнение с нещата, които правят магьосниците и господарите на драконите, но все пак не е съвсем нищо. И не се е отказвала от нищо заради това. Родила ме е, за да се научи как става! Само защото съм се научила от теб да свиря, трябва ли да се откажа да правя заклинания? Вече и аз мога да свалям треска. Защо трябва човек да се отказва от нещо, за да може да прави друго?

— Баща ми — почна той, после млъкна и се изсмя горчиво. — Просто не се връзват. Парите и музиката.

— Бащата и момичето на вещицата — добави Тъмна роза. Отново легна тишина между двамата. Листата на върбите изшумяха.

— Би ли се върнала при мен? — попита той. — Ще тръгнеш ли с мен, ще живееш ли с мен, ще се омъжиш ли за мен, Тъмна роза?

— Само не в къщата на баща ти, Ди.

— Където и да е. Ще избягаме.

— Но ти не можеш да имаш мен без музиката.