Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Веждите му се стрелнаха до косата.
- А ти искаш ли? - отвърна изненадано и в същото време развеселено.
- Ами... ако ти искаш...
Той ме изгледа продължително.
- Ще предвидим такава възможност. Но ще го обсъдим по-нататък. Все пак това ще е къща, в която ще има деца.
Учудих се колко ме разочарова отговорът му. Буквално ме прободе. Но той наистина беше прав. Макар че... кога щяхме да имаме деца? Можеше да минат години.
- Освен това винаги можем да импровизираме.
- Обичам да импровизираме - прошепнах.
Той се усмихна, посочи спалнята и започнахме да обсъждаме бани, отделните гардероби и други подробности.
Когато свършихме и с това, беше станало девет и половина.
- Ще се връщаш ли в кабинета си? - попитах го, докато навиваше плановете на руло.
- Нямам важна работа. Какво ти се прави?
- Може да гледаме телевизия. Не ми се чете, а и още не ми се ляга.
- Добре.
Бяхме сядали пред телевизора може би четири пъти и Крисчън винаги четеше книга. Не обичаше да гледа телевизия. Никак. Свих се до него, подвих краката си и сложих глава на рамото му. Той пусна телевизора - голям плосък екран, - хвана дистанцион-ното и започна да прехвърля каналите.
- Искаш ли да гледаш някоя конкретна боза?
- Не обичаш да гледаш телевизия, нали? - казах саркастично.
Той поклати глава.
- Не. Това си е чиста загуба на време. Но бих гледал нещо с теб.
- Искам да се пипаме!
Той ме изгледа все едно ми е поникнала втора глава.
- Да какво? - И спря безкрайното прехвърляне по каналите. Телевизорът остана на някаква напудрена испанска сапунка.
-Чу какво. И защо изглеждаш толкова ужасен?
- Можем да си легнем и да се пипаме в кревата.
- Това го правим постоянно. Кога обаче за последен път си опипвал момиче пред телевизора? - попитах срамежливо, но и леко предизвикателно.
Той сви рамене и поклати глава. Хвана дистанционното, мина през още четири канала и спря на епизод от „Досиетата Хикс“.
- Крисчън?
- Никога не съм го правил - каза тихо.
- Съвсем никога?
-Да.
- Дори не и с госпожа Робинсън?
- Бебчо, много неща съм правил с госпожа Робинсън, но опипването пред телевизора определено не влизаше в програмата й. - Засмя се някак криво, после ме погледна любопитно и закачливо. - А ти?
- Аз да. - Изчервих се. - Е, поне беше нещо от сорта.
- Сериозно? И с кого?
„О, не, не искам да обсъждаме това“.
- Кажи ми - настоя той.
Погледнах свитите си пръсти. Той покри ръката ми с дланта си. Вдигнах очи и срещнах усмивката му.
- Искам да знам. За да го убия това копеле!
Засмях се.
- Ами... първият път беше...
- Първият път? Имало е повече от един път значи? - изръмжа той.
- Защо сте толкова изненадан, господин Грей?
Той се намръщи, прокара ръка през косата си и ме погледна, все едно ме виждаше в съвсем различна светлина. После сви рамене и каза:
- Просто съм изненадан. Искам да кажа... ти нямаше никакъв опит.
- Но наваксах, откакто те срещнах.
- Много си права. - Засмя се и пак настоя: - Кажи ми, искам да знам.
Погледнах сивите му търпеливи очи и се опитах да преценя настроението му. Дали ако му кажех, щеше да се ядоса, или просто беше любопитен? Не исках да се цупи.
- Наистина ли искаш да ти кажа?
Той кимна и устните му помръднаха закачливо, дори някак арогантно.
- Бях за кратко с мама и Съпруг номер три. Бях в десети клас. Казваше се Брадли и ме бяха сложили да работя с него в лабораторията по физика.
- На колко си била тогава?
- На петнайсет.
- И къде е той сега? Какво работи?
- Нямам представа.
- И до коя база стигна в опипването?
- Крисчън! - скарах му се и той изведнъж хвана коленете ми, после глезените, бутна ме назад и паднах по гръб на дивана. Плъзна се леко върху мен и ме закова под себе си с единия си крак пъхнат между моите. Беше толкова изненадващо, че чак изпищях. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата.
- Тъй. И този Брадли стигна ли до база едно? - попита и потърка носа си в моя. Целуна ъгълчето на устата ми.
- Да - казах опряла устни в неговите. Той пусна едната ми ръка и хвана брадичката ми, за да държи главата ми неподвижна, докато езикът му превземаше устата ми. Отдадох се на горещата му целувка.
- Така ли? - попита, когато отдели устата си моята, за да поеме дъх.
- Не, не така - успях да кажа, а в това време мислех защо кръвта ми пак се насочва упорито в посока под пъпа. Той пусна брадичката ми и плъзна ръката си по гърдите ми.
- А така правеше ли? Така ли те докосваше? - Палецът му за-гали зърното ми през потника. Бавно, без да спира, и то се втвърди под обиграните му движения.