Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Шепа примери от гъмжащото множество: първо, магията на Ериксън. Тя е най-сложната, достоверна (ако това е подходящият термин) и дълбоко интуитивна магическа система, на която съм се натъквал в която и да е книга, където и да било. Усещаш я като реална. И също така — невероятно опасна.
Воюващите му герои — те са войници. Говорят както би трябвало да говорят войниците. Не са герои, а професионалисти. Призванието им ги прави уморени, стари и разяжда сърцата им.
Примитивните хора у него — и тук ще призная искрената си, неподправена завист от познанието му и неговото прилагане — са автентични чак до мръсното под ноктите им. Ериксън знае как действат тези цивилизации на основно ниво, какво е усещането да разпалиш огън в пустошта и да слушаш нощните шумове, докато звездите блещукат в небето. Това е знание, което не може да се придобие, а е неразделна част от душата на писателя.
Тази история — „Здравите мъртъвци“ — е по-лека по тон от повечето материал, засягащ Малазанската империя и нейния възход и упадък, но изобретяването ѝ и чистият размах на изложението са не по-малко впечатляващи. Това е приказка, която моли да бъде четена на глас сред тълпа единомишленици в осветена от огън кръчма, за предпочитане с облаци дим от лули, виещи се във въздуха (и несъмнено с няколко кандидат-рицари на Щастието, които наблюдават неодобрително). Богатството на идеи е зашеметяващо, но те излизат на сцената по толкова скромен и мил начин, че е лесно да бъдат подминати и гениалността и чистата оригиналност на сътворяването им да се приеме за нещо подразбиращо се от само себе си. Когато чете Ериксън, човек започва да си мисли, че адски се е отвлякъл, просто защото се е разсеял от някоя идея, понятие, герой. След известно време вече гъмжи от тези неща, всичко тича насам и натам, ококорено и весело, настава пълна суматоха, но към края на историята авторът отново е събрал всичко в торбата — стигнал е до края, който е имал предвид от самото начало. Прави го така, че да изглежда лесно, но изобщо не е.
Да го кажа по друг, по-личен начин — като писател: отново и отново, когато чета Ериксън, се улавям, че скърцам със зъби, пляскам се по челото и ръмжа: „По дяволите! Защо не съм се сетил за това!“ В такава егоцентрична професия като нашата не може да има по-голяма похвала.
Пол Киърни, 2004
Здравите мъртъвци
Предупреждение към всички фашисти на тема „стил на живот“. Не четете това, за да не ослепеете.
Които умрат здрави, ги препарират и излагат на показ в стъклени олтари като пример за добър живот.
Имид Фактало, бригадир на работната бригада каменари, които редяха настилката отвътре покрай крепостната стена, беше премазан от един обърнал се фургон и така стана светец. Колегите му работници, с прашасали лица, го зяпнаха в почуда, щом примига и отвори очи. Небето зад тези досадни образи наистина му заприлича на великолепното обиталище на Господарката на Благонравието, Богинята на Добротата, в чиято нежна прегръдка Имид Фактало се почувства на ръба на пропадането. Стига, разбира се, човек да можеше да пропадне нагоре, да се издигне от тежката греховна земя и да се гмурне с пронизителен радостен вик в необятната синева горе.
Но бляскавото възнесение така и не дойде. Вместо това пратиха бегачи до Великия храм и те вече се връщаха, повели след себе си достойни, с розовите им ризи и панталони, вързани на ставите, с ръкави и крачоли, пълни с подплънки, за да изпъкне в очите на всеки зяпач мускулатурата на безупречно здраве; изпитите им лица бяха обагрени от здравословна руменина. А с тях идеха и трима Рицари на Щастието, с бели наметала и подрънкващи излъскани посребрени брони в знак на високия им ранг… И Имид видя, че първи сред тия тримата е не кой да е, а самият Инвет Лоут, Най-чистият от Паладините, който нямаше нужда от руж, за да обагри изпъкналата му челюст, лицето с големия нос, което беше почти пурпурно, с толкова добре наситените със здрава кръв вени и артерии под много леко петнистата кожа. Имид знаеше точно толкова добре, колкото всеки друг гражданин, че човек би могъл, като види рицаря Инвет Лоут за първи път, да допусне най-лошото — това, че Паладинът твърде много си пада по ейл, вино и други забранени пороци на разпуснатия живот — но случаят не беше такъв. Инвет Лоут нямаше да може да е толкова изтъкнат сред Рицарите, ако беше толкова пропаднала душа. Всъщност нищо неприятно не беше минавало през устата му, поне навътре.
— Вие ли, сър — избоботи той, щом намръщено погледна отгоре изпод ръба на ослепително блесналия на слънчевата светлина шлем, — сте недостойната луга от солените блата, когото наричат Имид Фактало? Е, съвсем ли се е отворил пръснатият ви череп? Толкова ням ли сте вече, колкото и тъп? Богинята търпи както физически, така и умствено недъгавите, както ще благоволите да научите, сър. Което ви прави дваж, ако не и триж благословен. Разлика, над която следва да се замислим, нали? Но виждам, че очите ви шарят, което подсказва, че зрението не ви е напуснало. Дваж, значи, както предположих отначало. Е, Имид Фактало, бивш бригадир от Трети стенен Кръг каменометачи, сега ще бъдете удостоен да научите, че заради съдбовната ви злополука, която проля кръвта ви толкова гадно по лицето ви и камъните под вас, ви провъзгласявам за Светец на Богинята.