Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:

СЛЕДВА КРЪВЖителите на пристанищния град Печалния Молл са обзети от трескава паника: по улиците дебне зъл убиец. И както може да се очаква при прочутия лош късмет на Емансипор Рийзи, бившият му вече работодател е последната жертва. Но двама наскоро пристигнали непознати са поставили обява на Рибарския площад. Вонящото на смъртна магия съобщение: „Търси се прислужник. Пълно работно време. Включва пътуване“. Дали късметът на Рийзи няма да се обърне?ПОДВЕТРИЯТА НАКРАЙ СМЕХАСлед пребиваването си в Печалния Молл магьосниците Бочълайн и Корбал Броуч — и новият им прислужник Емансипор Рийзи — се отправят в открито море на борда на „Сънкърл“. Уви, в трюма има повече багаж, отколкото екипажът се е спазарил… И оживяват безобразни ужасии. За некромантите и слугата им това е само поредната неспокойна нощ от едно безкрайно пътуване.ЗДРАВИТЕ МЪРТЪВЦИВъзторженото увлечение на град Куейнт към благонравието определено е вулгарно и граничи с бедствие. Никой не разбира това по-добре от двамата непоколебими защитници на всички лоши неща — Бочълайн и Корбал Броуч. Тъй че двамата чародеи и вмирисаният им на вредни вещества слуга се оказват въвлечени в заговор да доведат добродетелта до пълното ѝ дискредитиране. Защото има моменти, когато трябва да срутиш цивилизация в името на цивилизацията…За автора:Стивън Ериксън е археолог и антрополог, възпитаник на прочутия „Айова Райтърс Уъркшоп“. Първият му фентъзи роман „Лунните градини“ беляза началото на епическата му поредица „Малазанска книга на мъртвите“, призната за едно от най-амбициозните произведения на хилядолетието в областта на фентъзи жанра.Стивън Ериксън живее в Корнуол.От този вид епични разкази, които те карат да искаш още.Стивън ДоналдсънНеобикновено приятно… Ериксън е майстор в описанието на изгубени и забравени епохи, в заплитането на древна епика.Salon.comСтоя зяпнал от възхита пред „Малазанска книга на мъртвите“. Този шедьовър на въображението е може би върхът на епичното фентъзи.Глен КукУдивително мащабна концепция… великолепно написано… адски четивно.Адам РобъртсНаистина заслужава похвалата „епика“ — извисява се над всеки друг автор на фентъзи в днешно време.SF Site
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 88
Перейти на страницу:

Бърдс Мотъл зяпна надвисналия над нея лич. Все още се опитваше да запищи, но гласът ѝ беше изчезнал напълно и тя вече — колкото и да беше нелепо — издаваше звуци, буквално неразличими от тези на лича.

Брив, Брив и Горбо се строполиха в краката ѝ. Облекчението на лицата им изведнъж преля в безумен ужас, щом видяха надвисналия застрашително лич — такъв навик имат подлите чудовища, да надвисват застрашително.

В този сюблимен момент, преди мига на смъртта, настъпваща с всяко конвулсивно стискане на толкова многото ноктести костеливи ръце, с безжизнено черните очи, подканящи към черна безжизненост, със само горната челюст и носовото хъхрене и хъмкане, което навярно трябваше да изрази победоносно ликуване — в този момент, да, личът отклони поглед от набелязаните си жертви.

А Корбал Броуч пристъпи към него през изтръпналите от ужас крака на Бърдс Мотъл, усмихна се и стисна с дебелопръстите си ръце главата му.

Рязко извиване и остър пукот.

После ново рязко извиване, на другата страна, и скърцане.

Още веднъж на другата страна и обратно, все по-бързо.

Със сух хлип тялото на лича се свлече и тупна върху дървената пътека на грамада от крайници, чела, усти и прочие.

Корбал Броуч огледа главата в ръцете си и се усмихна още по-широко.

И се обърна към Бочълайн, който се появи на прага и забърса треските от раменете си.

— Виж! — изписука Корбал Броуч.

Бочълайн спря и каза:

— Виждам.

Корбал Броуч пъхна главата под мишницата си, отиде до стъпалата и се заизкачва.

Емансипор Рийзи надникна отгоре към потрошения „Сънкърл“. О, проклетият кораб все още се носеше над вълните и това все беше нещо. Гигантското влечуго и белите му кутрета се бяха махнали, изчезнали бяха в окаяните води на Накрай смеха.

Капитан Сатер беше пияна, изпружила крака и подпряла гръб на стъпалото към носа, а Готвача бе до нея и ѝ редеше някакъв безобразен декламаторски буламач, чиято гениалност беше толкова възвишено дълбока, че само той имаше ум да я схване. Или поне се преструваше, че я схваща, което на този свят и на всички други беше общо взето едно и също, да.

Видя как Корбал Броуч се появи от отвора на трюма с нещо под мишницата и хайде да налучкаме какво можеше да е то — няма нужда всъщност, о, не, но все пак — а миг след това го последваха четирима подмокрени от облекчение моряци, а после и Бочълайн, който не беше толкова стабилен на краката си, колкото обикновено.

На изток небето избледняваше малко преди слънцето да боядиса вълните в кървавочервено, но не беше ли твърде късно за това, а?

Хриплив глас се изкикоти зад него, а после каза:

— Мама направи каквото трябваше. Спасени сме, момичето ми, спасени, колкото може да сме, вече!

Емансипор Рийзи погледна през рамо и въздъхна.

Глупачки!

Изпъшка, хвърли последен поглед на Бена Младата, прехвърли се през ръба на вранското гнездо и заслиза надолу.

Корбал Броуч се появи за малко на палубата и после отново слезе в трюма. Излезе стотина мига по-късно, запъхтян под тежестта на огромно безформено подобно на мехур нещо, съставено от отпуснати плъши опашки и малки ноктести крачета, всички сгърчени скръбно в смъртта. И от стотици безжизнени черни очички, нито едно от които не забеляза облещените моряци, докато Корбал носеше нещото към фордека.

А щом стигна там, откачи една кука, провери възела, наведе се, наниза грамадата месо на куката, изправи се и с пъшкане я надигна и я избута през борда. Последва силен плясък и въжето се заразвива.

Застанал малко встрани от моряците, които гледаха всичко това зяпнали, Емансипор Рийзи погледна намръщено господаря си, който стоеше до него.

— Ъъ, да лови риба с това…

Бочълайн кимна, после тупна слугата си по рамото — Емансипор изохка от болка от дружеския удар — и рече:

— Мислиш ли, че един денрабъ, колкото и да е пощурял в сезона на разплождане, би подминал такава сладка мръвка, господин Рийзи?

Емансипор поклати глава, че изобщо не мисли така.

Бочълайн се усмихна.

— Ще ни потегли на буксир известно време, да, и така ще ускорим пътуването си. Колкото по-скоро се измъкнем от подветрията Накрай смеха, толкова по-добре според мен. Не си ли съгласен, господин Рийзи?

— Да, господарю. Само че знаем ли накъде ще ни тегли?

— О, знаем, разбира се. Към мястото за съешаване на денрабите, разбира се.

— О.

— Стой близо до носа, господин Рийзи, с изваден нож.

— Изваден нож ли?

— Разбира се. — Ново дивашко тупване по същото рамо. — За да срежеш въжето в точния момент.

Емансипор примижа напред и видя как въжето се изпъна и се заразмотава надолу.

— Какво ще кажете да е сега, господарю?

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)