Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Бърдс Мотъл зяпна надвисналия над нея лич. Все още се опитваше да запищи, но гласът ѝ беше изчезнал напълно и тя вече — колкото и да беше нелепо — издаваше звуци, буквално неразличими от тези на лича.
Брив, Брив и Горбо се строполиха в краката ѝ. Облекчението на лицата им изведнъж преля в безумен ужас, щом видяха надвисналия застрашително лич — такъв навик имат подлите чудовища, да надвисват застрашително.
В този сюблимен момент, преди мига на смъртта, настъпваща с всяко конвулсивно стискане на толкова многото ноктести костеливи ръце, с безжизнено черните очи, подканящи към черна безжизненост, със само горната челюст и носовото хъхрене и хъмкане, което навярно трябваше да изрази победоносно ликуване — в този момент, да, личът отклони поглед от набелязаните си жертви.
А Корбал Броуч пристъпи към него през изтръпналите от ужас крака на Бърдс Мотъл, усмихна се и стисна с дебелопръстите си ръце главата му.
Рязко извиване и остър пукот.
После ново рязко извиване, на другата страна, и скърцане.
Още веднъж на другата страна и обратно, все по-бързо.
Със сух хлип тялото на лича се свлече и тупна върху дървената пътека на грамада от крайници, чела, усти и прочие.
Корбал Броуч огледа главата в ръцете си и се усмихна още по-широко.
И се обърна към Бочълайн, който се появи на прага и забърса треските от раменете си.
— Виж! — изписука Корбал Броуч.
Бочълайн спря и каза:
— Виждам.
Корбал Броуч пъхна главата под мишницата си, отиде до стъпалата и се заизкачва.
Емансипор Рийзи надникна отгоре към потрошения „Сънкърл“. О, проклетият кораб все още се носеше над вълните и това все беше нещо. Гигантското влечуго и белите му кутрета се бяха махнали, изчезнали бяха в окаяните води на Накрай смеха.
Капитан Сатер беше пияна, изпружила крака и подпряла гръб на стъпалото към носа, а Готвача бе до нея и ѝ редеше някакъв безобразен декламаторски буламач, чиято гениалност беше толкова възвишено дълбока, че само той имаше ум да я схване. Или поне се преструваше, че я схваща, което на този свят и на всички други беше общо взето едно и също, да.
Видя как Корбал Броуч се появи от отвора на трюма с нещо под мишницата и хайде да налучкаме какво можеше да е то — няма нужда всъщност, о, не, но все пак — а миг след това го последваха четирима подмокрени от облекчение моряци, а после и Бочълайн, който не беше толкова стабилен на краката си, колкото обикновено.
На изток небето избледняваше малко преди слънцето да боядиса вълните в кървавочервено, но не беше ли твърде късно за това, а?
Хриплив глас се изкикоти зад него, а после каза:
— Мама направи каквото трябваше. Спасени сме, момичето ми, спасени, колкото може да сме, вече!
Емансипор Рийзи погледна през рамо и въздъхна.
Глупачки!
Изпъшка, хвърли последен поглед на Бена Младата, прехвърли се през ръба на вранското гнездо и заслиза надолу.
Корбал Броуч се появи за малко на палубата и после отново слезе в трюма. Излезе стотина мига по-късно, запъхтян под тежестта на огромно безформено подобно на мехур нещо, съставено от отпуснати плъши опашки и малки ноктести крачета, всички сгърчени скръбно в смъртта. И от стотици безжизнени черни очички, нито едно от които не забеляза облещените моряци, докато Корбал носеше нещото към фордека.
А щом стигна там, откачи една кука, провери възела, наведе се, наниза грамадата месо на куката, изправи се и с пъшкане я надигна и я избута през борда. Последва силен плясък и въжето се заразвива.
Застанал малко встрани от моряците, които гледаха всичко това зяпнали, Емансипор Рийзи погледна намръщено господаря си, който стоеше до него.
— Ъъ, да лови риба с това…
Бочълайн кимна, после тупна слугата си по рамото — Емансипор изохка от болка от дружеския удар — и рече:
— Мислиш ли, че един денрабъ, колкото и да е пощурял в сезона на разплождане, би подминал такава сладка мръвка, господин Рийзи?
Емансипор поклати глава, че изобщо не мисли така.
Бочълайн се усмихна.
— Ще ни потегли на буксир известно време, да, и така ще ускорим пътуването си. Колкото по-скоро се измъкнем от подветрията Накрай смеха, толкова по-добре според мен. Не си ли съгласен, господин Рийзи?
— Да, господарю. Само че знаем ли накъде ще ни тегли?
— О, знаем, разбира се. Към мястото за съешаване на денрабите, разбира се.
— О.
— Стой близо до носа, господин Рийзи, с изваден нож.
— Изваден нож ли?
— Разбира се. — Ново дивашко тупване по същото рамо. — За да срежеш въжето в точния момент.
Емансипор примижа напред и видя как въжето се изпъна и се заразмотава надолу.
— Какво ще кажете да е сега, господарю?