Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Паригин с усилие се върна към вестниците. Гледай ти, значи е започнал да се уморява от дребния шрифт. Нима е от възрастта? Ще трябва да отиде на очен лекар. Четирийсет и осем години не са малко, време беше да погледне истината в очите. Вярно, има желязно здраве и пази добрата си спортна форма. Съществуват обаче природни закони, а на природата не можеш да обясниш, че се чувстваш още съвсем млад и пълен със сили. На нея изобщо не й дреме как се чувстваш, тя си има свои правила на играта. На четирийсет и осем, на прага на започващото шесто десетилетие, е нормално човек да има проблеми със здравето. Нормално е и толкоз. Смешна работа…
Паригин вдигна очи и хвърли поглед към гишето, откъдето даваха поръчаните книги. Библиотекарката — жена горе-долу на неговата възраст — отново поглеждаше към Паригин. Беше я заинтригувал. Може би мъже като него изобщо не идват тук? Само ученици и студенти, като ей това светлокосо момиче, или пенсионери, на които абонаментът за любимите издания вече не е по джоба и затова сега четат вестници и списания в безплатните библиотеки. Ха, интересно! Не е лоша идея да се сприятелиш с библиотекарка. Може да го почерпи с чай, защото той има да стои тук още дълго.
Евгений се протегна, разкърши схваналия се гръб, стана от масата и отиде при гишето. Библиотекарката лесно се включи в разговора, сигурно й е било скучно, така че с удоволствие реши да се поразсее в разговор с приятен мъж, преглеждащ пресата. След две минути се разбра, че наблизо няма заведение за бързо хранене, но точно до библиотеката има хлебарница, където може да се купят пресни пасти и торти. След още три минути бе решено Паригин да изтича за пасти, а Виктория Владимировна, която му разреши да я нарича просто Вика, да сложи чайника на котлончето.
Като реши по този простичък начин проблема с обеда, Евгений, след като си побъбри весело с Вика, се върна към своите вестници. Привечер най-сетне намери нещо, което го заинтересува. Вярно, по никакъв начин не беше свързано с нахълталите в дома му мутри, но само по себе си беше извънредно любопитно. Човекът, когото щяха да „поръчат“ на Паригин, беше станал жертва на маниак-удушвач. Много интересно! Излиза, че поръчката е била отменена, защото небесата са решили друго, а не защото се е намерил по-евтин изпълнител.
Той неволно изхихика, когато неуместно си спомни вица за двамата килъри, които причаквали в някакъв вход „поръчаната“ жертва. Жертвата закъснявала и килърите разтревожено поглеждали часовниците си и се чудели дали, не дай си боже, с човека не се било случило някакво нещастие, защото в наши дни било толкова опасно да се движиш по улиците…
Е, майтапът си е майтап, но нереализираната жертва на килърите на име Аликади Нурбагандов се бе оказала ликвидирана по волята на съдбата абсолютно безплатно. Да, в случая Паригин определено несправедливо бе обвинявал възложителите, конкуренцията също нямаше нищо общо. Стечение на обстоятелствата и толкоз.
Сега беше напълно ясно, че тримата с видеокамерата са били изпратени от ченгетата. Но как да разбере дали се опитват да действат по метода на налучкването, или ровят конкретно около него? Ще трябва да спре да се мъкне подир Доценко. Време е да заема активна позиция, реши професионалният убиец Евгений Илич.
В Академията на Министерството на вътрешните работи, която се намираше близо до метростанция „Войковская“, Настя Каменская пристигна към четири часа. Този час й бе определил професор Самойлов, авторът на същите онези разработки по серийните убийства.