Мъжки игри

— Имате случаи на серийни убийства?

— Да. Седем случая за две седмици, еднакъв начин на извършване. Искам да ви помоля да прегледате материалите. Знам, че така сте моделирали профила на човека, извършил серия убийства в Москва и Зеленоград. Казаха ми, че когато убиецът е бил задържан, десет от единайсетте белега, определени от вас, са съвпаднали.

— Нищо друго ли не ви казаха? — попита Самойлов и по лицето му се мерна някакъв странен израз — може би на злъчна ирония, а може би на умора и безразличие.

— Нищо друго.

— Тогава ви съобщавам, че при издирването и залавянето на престъпника моделираният от мен профил изобщо не беше използван. Заловиха го по съвършено друг начин.

— Искате да кажете… — слисано подзе Настя.

— Да, уважаема Анастасия Павловна, именно това искам да кажа. Не мигнах няколко денонощия, работейки по моята методика, като се опитвах да създам максимално подробен портрет на серийния убиец. Ако бяха използвали този портрет, щяха да заловят престъпника най-много за седмица. Но криминалистите не ми повярваха и продължиха да работят, както си знаят открай време. Вярно, намериха маниака, но чак след два месеца. Колко сили бяха похабени, колко време! Забележете, тук не говоря за себе си — моите сили не ми се свидят. Жал ми е обаче за онези оперативни работници, които прекараха излишни два месеца под заплахата от неуловимия сериен убиец.

— Почакайте, Олег Григориевич, но нали във вашите статии пише, че когато програмата е завършена, маниакът вече не убива и не представлява опасност. Можели са вече да не се страхуват от него.

— Да, драга, но това го пише в моите статии, а не във вестник „Аргументи и факти“. На вестниците вярват всички. На научните статии не вярва никой. Пък и не ги четат. Освен може би тесните специалисти, когато пишат дисертации. С една дума моята методика се оказа ненужна на практиците, те учтиво ме изслушаха и продължиха да действат, както си знаят. Но когато убиецът бе задържан и се оказа, че съм бил прав, всички дружно забравиха за моделирания от мен профил. Знаете ли, Анастасия Павловна, аз се занимавам с наука вече дълги години и отдавна съм свикнал с факта, че никой не взема науката насериозно. Практиците ни се присмиват и ни смятат за безделници и тунеядци. Отначало това ме наскърбяваше, обиждаше ме, после свикнах. Но същевременно се старая да избягвам излишни удари. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да, разбирам. Е, ще прегледате ли моите материали?

— Добре, дайте ги — произнесе с въздишка Самойлов. — Трябват ми сведенията за потърпевшите: датата на раждане и мястото, където е бил открит трупът.

Настя извади от чантата си папката и подреди книжата на бюрото. Самойлов грижливо си записа данните и я погледна въпросително:

— Какво чакате? Да не би да съм фокусник, та да започна да вадя зайци от шапка? Това не става толкова бързо. Седем души е доста много, за обработка на данните е нужно време.