Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Никакъв Болуин не се появи, а и да е бил там, те не го забелязаха. Хапнаха на крак безвкусна храна от сергията на намусен продавач, а когато смогът се преля в нощ, влязоха в една от странноприемниците с намерение да пренощуват. Уви, цените се оказаха нечувано високи, толкова високи, че общите им финанси не биха стигнали и за сламеници на пода в кръчмата. После Че си спомни, че на идване са минали покрай общежитие на съблюдателите, и те поеха назад по осветените с газови фенери улици. Не бяха единствените окъснели пешеходци. Подминаха няколко стражари с газени фенери и арбалети, но само в онези квартали, където жителите притежаваха богатство, което да се охранява. Другите нощни бродници бяха заети с по-тъмни дела, предимно търговия със забранени стоки, едни предлагаха, други търсеха да купят. Четиримата получиха множество предложения от различен характер, от наслади на плътта, опиати и отвари до дребни бижута, с които настоящите им собственици бързаха да се разделят.
Общежитието, когато най-после го откриха, не предлагаше по-добри условия от странноприемниците, но пък можеха да се възползват от тях срещу разумно дарение и да се наспят, без да ги е страх, че някой ще им резне междувременно гърлата. Съблюдателите бяха благотворителен орден, възникнал в Колегиум и по-късно разпрострял се из целите Равнини като част от хуманистичната философия, завладяла тази част на света преди век, когато добрите дела били на мода, а богатите се надпреварвали да финансират различни обществени инициативи. Благотворителността като начин на живот все още креташе в Колегиум, но в Хелерон за нея напомняха единствено облечените в сиви роби съблюдатели.
На следващия ден, малко преди обед, Салма откри техния човек.
Редуваха се да стоят прави и да се взират в множеството. Докато един стоеше на пост, другите седяха на стъпалата пред сградата на бившия приют и далеч не бяха единствените. Нямаше просяци обаче. От време на време двама мравкоиди с палки на коланите излизаха от сградата и изхвърляха всеки, който не можеше да докаже платежоспособност с някоя и друга монета. Площад „Милосърдие“ осигуряваше само една форма на благотворителност и тя се получаваше срещу тежък труд.
Салма побутна Че с върха на сандала си. Девойката се беше одрямала и побутването я стресна. Изправи се заедно с другите, а Салма промърмори под нос:
— В далечния десен ъгъл. Какво мислите?
Че се вгледа в указаната посока, но видя само обичайното стълпотворение от хора. Не беше възможно Салма да е различил отделни лица от това разстояние.
— Дайте ми скицата — каза водното конче. Погледна скицирания портрет, после пак вдигна очи към множеството. — Той е. Сигурен съм. Вижте, идва насам.
Другите не го различиха веднага сред навалицата въпреки указанията на Салма. А после лицето му сякаш изскочи на преден план. Мъж с тежка небръсната челюст и коса, отдръпнала се още малко назад в сравнение с образа на скицата. Облечен беше с отворената роба без ръкави, каквато носеха повечето занаятчии и дребните търговци в Хелерон, но дрехата отдолу беше подсилена с кожена ризница и тежък колан. Мъж, който очевидно очакваше да го забъркат в проблеми, а това впечатление внушаваше особен вид надеждност.
— Трябва да идем при него. Той не ни познава — каза Че.
— Оставете на мен — предложи услугите си Тиниса и заслиза с небрежна походка по стъпалата пред сградата. Тръгна през тълпата, без да бърза и сякаш без определена посока, докато не се озова на една ръка разстояние от Болуин. Когато се разминаха, той трепна и се обърна да я погледне. Че предположи, че Тиниса го е дръпнала за ръкава. Паякородната девойка му каза нещо, все едно му се извинява, после той й каза нещо, все едно е очарован от привлекателната млада жена — изобщо нормален неангажиращ разговор между бръмбаророден на средна възраст и хубава девойка от друга раса. Размяната на реплики очевидно се беше оказала ползотворна, защото Тиниса им хвърли усмивка през рамо и тръгна с мъжа към една от улиците, извеждаща от площад „Милосърдие“.
— Тръгваме — каза Салма и тримата слязоха по стълбите. Смесиха се с тълпата и последваха Тиниса и новия й приятел, като се стараеха да не привличат излишно внимание.
След като площадът остана зад гърба им, Тиниса и Болуин се мушнаха под тентата на шивашко ателие и взеха да разглеждат платовете, докато другите ги настигнат. Болуин се оглеждаше постоянно. В колана му беше втъкнат дълъг нож и ръката му току подръпваше робата над него.