Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
В края на вечерята той я попита дали би могла да му направи услуга. В главата й незабавно се включи сигнал за тревога. Той леко докосна ръката й, за да я успокои. Била го разбрала погрешно. Не искал нищо веднага. Нищо неприлично. Нищо, заради което би могла да загуби работата си. Точно обратното, трябвало на всяка цена да запази поста си. Единственото, за което настоявал, било да бъде нащрек и веднага да го уведоми, ако научи нещо, което да застрашава сигурността на новата й родина.
Остави й телефонен номер и едно изречение-парола, в случай че реши да му се обади. Помоли я да ги запомни и я накара да ги повтаря, докато не наизусти десетцифрения телефонен номер и паролата безупречно. Когато приключи с тази работа, той отново възвърна безгрижното си настроение. Прегърна я и сърдечно й благодари.
В таксито, на път за вкъщи, Милисент Брант — родена като Людмила Нилскова — почувства в гърдите си непознато досега усещане. Смесица от страх, мрачно предчувствие и трепетна възбуда. Беше приета в редиците на ръководни кадри, чиновници, бюрократи и специалисти в най-различни области на живота — заклели се във вярност към държавата Израел. Те бяха поели грижата да й помагат по всички възможни начини…
В телефонната слушалка прозвуча същият рязък глас:
— Ханс ще ви чака на панорамната площадка „Глориет“ в двореца Шонбрун в десет сутринта. Носете със себе си вестник „Виенер Таг благ“ и се постарайте надписът да се вижда.
— Да — каза тя. — Разбира се.
Ала отсреща бяха затворили.
Мили Брант постави слушалката върху апарата. Ето че спази обещанието си — официално се бе превърнала в саян.
Приятел.
27.
Готфрид Блиц пусна трите дакела пред себе си в къщата. Затвори вратата зад гърба си и застана неподвижно, ослушвайки се за тревожен лай. Чувствителните носове на кучетата бяха по-сигурни от всяка електронна охранителна система. Не чу нищо и се запъти към всекидневната. Кучетата лежаха върху мраморния под, все още задъхани след изморителната си сутрешна разходка.
Блиц приближи до прозореца, открехна завесата и се загледа навън. Улицата бе пуста. Нямаше и следа от пешеходеца, когото срещна преди малко. Имаше навика да запомня лица и бе убеден, че мургавият мъж със спортна фигура не живее в този район. Говореше безупречен италиански, но не съвсем като местен. Кой беше тогава? Турист, решил да се разходи из околните хълмове? В такова време? Освен това туристическите пътеки бяха в обратна посока, в другия край на пътя.
Блиц вдигна поглед към притъмняващото небе. Още нямаше девет часа, а сякаш започваше да се смрачава. Заваля. Заслуша се в засилващите се удари на дъждовните капки по прозореца. Потрепери от студ и пусна дантеленото перде върху прозореца.
Смъртта на Ламерс го бе изплашила. Във вестниците пишеше, че убиецът го е чакал в дома му. Съществуваха предположения, че е дело на професионалист и че Ламерс вероятно е имал вземане-даване с организираната престъпност. Блиц знаеше, че не е точно така. А щом Ламерс е бил изложен на риск, съвсем скоро и него можеше да го сполети същото. По всяко друго време би зарязал всичко и би изчезнал на минутата. „Готфрид Блиц“ се намираше в смъртна опасност.
Ала точно сега обстоятелствата бяха различни.
Планът беше доведен до крайната фаза. Пилотът беше в страната. Последният пробен полет на „търтея“ протече великолепно. Подготовката на операцията беше приключила. Атаката, на практика, можеше вече да е факт…
И изведнъж — тази бъркотия в Ландкарт. Единият — мъртъв, другият — ранен.
Блиц загриза устната си. Не беше убеден, че е разумно да изпраща чантите по влак, но в крайна сметка се оказа, че няма друг избор. Не просто заради недостатъчния брой хора — Дивизията разполагаше само със седем агенти за държава, — а най-вече заради риска. На този етап бе твърде опасно пратката да се връчи лично.
Досега не бе имал проблеми с швейцарските пощи, въпреки че му стана ясно, че е допуснал грешка, слагайки името си върху разписката. От Финансов отдел настояха да го направи. Не искаха парите да се изпращат без подател, в случай че нещо се обърка. В Оперативен отдел смятаха същото. Парите са ключ, бяха казали. Първото нещо, което ще търсят. Хвърляне на трохи по следата, така разсъждаваха. Трябва да водиш полицията за носа, ако искаш да открият нещо. А всички следи водеха към него. Към Готфрид Блиц.