Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Още не можеше да изкара Тео Ламерс от мислите си. Професионална работа. Убиецът го е причаквал в дома му. Побиха го тръпки. Това можеше да значи само едно — някой отвън бе проникнал в мрежата.
Пусна си музика. Вагнер, както винаги. Колкото съседите да разберат, че си е вкъщи и денят не е по-различен от останалите.
Приятелите и познатите му го знаеха като Готфрид Блиц, богат немски бизнесмен, един от хилядите, заселили се в южната част на Швейцария заради по-мекия климат и средиземноморския въздух. Караше последен модел мерцедес. Всяка година посещаваше фестивала, посветен на музиката на Вагнер в Байройт. В неделя сутрин хер Блиц ходеше на църква като всички добри християни.
Съвършено прикритие.
Блиц отиде в кабинета си, седна зад бюрото и свали пистолета от колана си. Прибра го в горното чекмедже, включи лаптопа си и отвори списъка си с отметки. Нов пуловер „Bogner“ за П. Дж. СИФ, акредитиви за Х. Х. 100 хиляди в брой. Тихичко подсвирна. Още сто хиляди швейцарски франка. Тези нямаше да минат незабелязано покрай Финансов отдел. От друга страна, сумата бледнееше в сравнение с изхарченото досега. Двеста милиона франка за откупуване на контролния пакет от компанията в Цуг. Още шейсет милиона за финансиране на доставките с оборудването. Само подкупите за П. Дж. възлизаха на двайсет милиона франка, без да броим мерцедеса с всичките му специални екстри. Довърши заявката за паричен превод и я изпрати с електронна поща до Финансов отдел.
Наостри уши и погледна към вратата. Косъмчетата по ръцете му настръхнаха.
— Ало? — извика той. — Има ли някого там?
Никакъв отговор. Домът бе прекалено тих. Защо кучетата не лаеха?
— Гретел? Изолде?
Надигна се от стола си, напрягайки се да долови драскането от лапите им по мраморния под. От дневната се чуваше единствено Вагнер — тропот на тимпани, като далечен гръм, вопъл на тевтонска девойка, оплакваща своя принц… Къде бяха кучетата?
Въздухът зад него се раздвижи. Усети нечие присъствие, тъмно и студено.
В душата му дълбоко отекна сигнал за тревога.
Погледна първо към чекмеджето с пистолета, после към компютъра.
Избери едното.
Трийсетте години подготовка надделяха. Мисията винаги бе на първо място. Протегна пръсти към клавиатурата, написа команда „Унищожи“ и изтри информацията от твърдия диск на лаптопа.
Чу шумолене зад себе си. Нещо студено и твърдо притисна слепоочието му.
После видя светлина. Внезапен, ужасяващ, мигновен проблясък.
И толкова.
28.
Вила „Принчипеса“ се издигаше в края на тясна чакълеста уличка. Сградата представляваше реставрирана селска къща от осемнадесети век с плъзнал по стените бръшлян и сандъчета със здравец, накацали по прозорците на втория етаж. Ниска стена от камък и хоросан ограждаше скритата за външни погледи розова градина пред входната врата. В девет сутринта дъждът се изливаше като из ведро, силен и безмилостен като водопад.
Симон закопча палтото си и приглади косата си.
— Значи смяташ просто ей така да го попитаме? Ами ако каже, че не е изпращал никакви чанти? Какво ще правим тогава?
— Защо да отрича? — възрази Джонатан. — Щом разбере, че Ема е мъртва, ще е доволен да си прибере колата обратно.
— А парите?
— И тях. — Той отвори жабката и измъкна оттам натъпкания плик. — Цяла нощ мислих за това… Какво си е била наумила Ема?
Симон го слушаше с интерес.
— Ема често се възмущаваше, че помощта с лекарствата много пъти не достига до тези, за които е предназначена — продължи той. — Това я вбесяваше. Точно така става в работата ни. Ако доставката не се конфискува от правителството, ще я откраднат на митницата и после ще се опитат да ни я продадат на двойно по-висока цена. Ако получим и седемдесет процента от това, което е изпратено, сме много доволни. Нищо чудно да изляза прав. Погледни само тази къща. Сигурно струва купища пари. Предполагам, че този Блиц ръководи някоя от големите фармацевтични компании. Двамата са планирали нещо. Да подкупят някого. Ема винаги смяташе, че това което прави, не е достатъчно.
— И ти очакваш Блиц да ти разкаже всичко?
— Сто хиляди франка спокойно могат да купят нечие съдействие.
— Или нечие мълчание. Струва ми се, че пропускаш нещо. Не ти ли е хрумвало, че точно Блиц може да е изпратил полицаите?
— Не се връзва. За да го направи, трябва да е знаел за инцидента с Ема, а това е невъзможно. Как ти се струва? Изпраща й чантите, а после насъсква по петите й ченгетата, за да ги вземат обратно веднага след като ги е получила? Няма начин. Не е Блиц, някой друг е.