Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Някой, който е знаел за нещастния случай с Ема?
— Или някой, който е чакал пратката от самото начало.
Джонатан излезе от колата и мина през портата от ковано желязо. Симон го настигна. Под звънеца имаше табелка с името на Готфрид Блиц. Джонатан натисна копчето и отвътре се разнесе звън като от училищен звънец. Никой не отвори. Той порови в джоба си, измъкна ментовите бонбони, които бе взел от чантата на Ева Крюгер и лапна един.
— Искаш ли?
Симон поклати глава.
Джонатан допря ухо до вратата. Отвътре се носеше класическа музика. Той отново натисна звънеца. Когато никой не му отвори, преметна крак през парапета и надникна през фасадния прозорец. Три дакела спяха върху мраморния под. С периферното си зрение улови някаква сянка, която бързо изчезна.
— Господин Блиц — извика той. — Трябва да говоря с вас. Моля ви, отворете.
Той погледна отново към кучетата. Този път по-внимателно. Животните не помръдваха. Бяха прекалено неподвижни за опитното му лекарско око. Загледа се в телата им. Като че ли не дишаха. Едното от тях лежеше с неестествено килната встрани глава, а езикът му се подаваше от ъгълчето на устата.
Джонатан натисна бравата, ала беше заключено.
— Какво правиш? — попита Симон. — Не можеш просто така да влезеш.
Джонатан започна да блъска по вратата.
— Господин Блиц! Името ми е Рансъм. Мисля, че познавате съпругата ми Ема. Моля ви, отворете. Става въпрос за пратката. У мен е. Също и парите.
В този момент в къщата се затръшна врата.
— Продължавай да чукаш — каза той и хукна надолу по стълбите.
— Къде отиваш? — извика Симон.
— Ще заобиколя отзад. Нещо не е наред.
— Чакай…
Джонатан заобиколи къщата и излезе на пътеката в задния двор. Някъде зад него Симон продължаваше да вика, умолявайки го да спре, ала той не й обърна внимание.
Задната врата беше отворена. От уредбата се носеше музика. Полетът на валкириите. Влезе вътре и се озова в малка кухня. Бързо я прекоси, мръщейки се на всяко проскърцване на паркета. Имаше нещо нередно в цялата обстановка, ала вместо да се уплаши, усети прилив на сила. Беше нащрек и готов за бой. Излезе от кухнята и прекоси всекидневната.
Кучетата лежаха до входната врата. Никое от тях не помръдна при влизането му. Наведе се и ги огледа. Дакелите бяха мъртви, със счупени вратове. Изправи се. Дишането му се ускори, а сърцето му блъскаше в гърдите.
Изкачи стълбите към втория етаж. Нещо го теглеше нататък… Някакъв звук, който идеше отблизо… Продължи надолу по коридора. Отвори вратата вляво. Банята за гости зейна празна. Звукът ставаше все по-ясен — тежко, неритмично хриптене…
Усети миризма на барут и очите му се насълзиха.
Надникна в кабинета.
— О, господи — извика той и се втурна вътре.
Върху бюрото лежеше прострян по очи мъж. Бореше се за въздух с отворена уста. Най-вероятно беше Блиц. На слепоочието му зееше малка дупка, обрамчена с барут. Самоубийство? Джонатан отстъпи назад и се огледа, но никъде не съзря пистолет. Припомни си сянката, която мярна през прозореца на всекидневната. Това беше убийство.
Мъжът погледна към вратата, чудейки се дали убиецът е все още в къщата и дали самият той не е в опасност. Прогони тази мисъл и започна да говори на Блиц. Обясни му, че е съпруг на Ема. Каза му да се държи и му обеща, че ще направи всичко възможно да го спаси.
Повдигна го от бюрото възможно най-внимателно и го положи на земята. Увери се, че дихателните пътища са добре отворени и нищо не възпрепятства дишането. Наклони главата му настрани и огледа изходната рана. Виждал бе доста такива. Голям калибър. Кух връх. Не таеше големи надежди за оцеляването на Блиц. Все пак точно в този момент човекът още дишаше. Нищо друго нямаше значение.
Джонатан изтича до всекидневната, намери телефона и набра номера на Бърза помощ. Операторът го попита какво се е случило и той обясни: „Опасно за живота нараняване на главата с обилна кръвозагуба“. Осъзна, че говори на английски и побърза да го повтори на италиански.
— Джон, какво има? Какво се е случило тук? — Симон стоеше на вратата на всекидневната, с изписана върху лицето й тревога. — Каква е тая кръв по ръцете ти?
— Надолу по коридора има баня. Натопи няколко хавлии в гореща вода и ми го донеси.