Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Хавлии? Защо…
— Побързай!
Джонатан се върна в кабинета и коленичи до Блиц. Не можеше да направи кой знае колко до идването на линейката, освен да поддържа биенето на сърцето му. Зениците на Блиц бяха разширени и той дишаше повърхностно. Джонатан хвана китката му, ала не успя да намери пулс. Започна изкуствено дишане. Три притискания на гръдния кош, после две вдишвания. Симон връхлетя в стаята. При вида на Блиц изпищя и изпусна хавлиите на пода.
— Обадих се на Бърза помощ — каза той. — Всеки момент трябва да са тук. Сложи хавлиите до главата му.
— Но защо? — тя ги вдигна неохотно и ги постави на пода до Джонатан. Изправи се бързо и залитна при вида на подгизналия в кръв килим. — Мъртъв ли е?
— Не, още не е. Ако успея да поддържам сърцето му до идването на линейката, има надежда.
Джонатан долепи ухо до гърдите на Блиц. Нямаше сърдечна дейност. Дишането също бе спряло. Вдигна поглед към Симон и поклати глава.
— Кой го е направил? — попита тя.
— Стори ми се, че видях нещо… Някаква сянка… Чух затръшването на врата. Сигурно убиецът е избягал.
— Полицията ще пристигне всеки момент. Трябва да изчезваме.
Джонатан се изправи. Изведнъж светлината стана твърде ярка и той неволно присви очи. Пое си дъх, очаквайки да го връхлети тъгата, неизбежната спътница на смъртта. Ала не усети нищо подобно. Даже напротив, чувстваше се бодър, почти щастлив и изпълнен с прекалено голяма енергия за човек, който не е мигнал цяла нощ.
Прокара ръка през косата си и усети, че цялото му тяло настръхва. Сетивата му се изостриха — зрение, допир, слух… Усещаше устата си суха и някак лепкава. Погледна се в огледалото на стената. Очите му го пронизваха укорително, с почти напълно разширени зеници.
Странното му усещане се засилваше и той разпозна симптомите — висококачествен амфетамин с някаква специална добавка за изостряне на сетивата.
Измъкна „ментовите бонбони“ от джоба си. Колко ли бе сдъвкал в последния час?
— Хайде, Джонатан, тръгвай. — Симон го сграбчи за ръката и се опита да го избута през вратата, но той се изскубна.
— Дай ми една минута — каза, обмисляйки ситуацията. — Няма да изляза, докато не разбера поне нещичко за този човек.
— Но, Джонатан…
— Чу ли какво ти говоря? — отряза я той. — Не можем все да се крием. — Пое си дъх, опитвайки се да се успокои и да прогони безумния глас от главата си. — Блиц е познавал Ема, работели са заедно. Това е единствената ни възможност да разберем какво точно са правели.
На бюрото стоеше отворен лаптоп. Върху екрана му бушуваше вихрушка от миниатюрни точици. Джонатан натисна няколко клавиша, ала образът не се изчисти. Насочи вниманието си към бюрото. Отвори горното чекмедже и погледът му се натъкна на полуавтоматичен „Зиг-зауер“, любимият пистолет на военните от Третия свят. Освен него, вътре имаше куп хартийки, писалки и моливи. Изсипа всичко върху бюрото и започна да ровичка. Бележки с имена и телефонни номера, сметки, рекламни кибрити…
Чекмеджето за папки беше заключено. Опита се да го разбие с нож за отваряне на писма, ала счупи острието и се отказа. Огледа се и забеляза кутии за входяща и изходяща кореспонденция върху шкафа зад бюрото. Започна да прехвърля листите. На един от тях пишеше ЦИАД, а отдолу пълното име на компанията — „Цуг Индустриал“ АД. Съобщение от Ханс Хофман до Ева Крюгер, с копие до Готфрид Блиц. Относно Проект ТАР.
Ева Крюгер.
Ето го неговото доказателство — черно на бяло. Сякаш трупът с куршум в мозъка не бе достатъчен.
Съобщението гласеше следното:
Изпълнението се предвижда за края на първото тримесечие. Последната доставка до клиента ще се осъществи на 10.02. Разглобяването на цялата производствена апаратура да бъде завършено до 13.02.
— Чувам сирена — умоляваше го Симон. — Джонатан, да се махаме оттук.
— Изчакай още секунда — рече той и продължи да рови.
Под съобщението лежаха няколко бледожълти плика.
В първия от тях намери три снимки на Ема, паспортен размер, подобни на онази от шофьорската книжка. В друг плик имаше снимки на блед рус мъж, горе-долу на възрастта на Джонатан. На гърба им пишеше Хофман със същия едър почерк като на адресирания до Ема плик. Впери поглед в мъжа от снимката. Ханс Хофман. Изпращачът на съобщението за Ева Крюгер.
— Прикритие — измърмори Джонатан, припомняйки си една от най-често срещаните думи в шпионските романи, които четеше като момче. Всичко е прикритие. Ема, която всъщност не е Ема. Амфетамините, които изглеждат като ментови бонбони.