Изчезналата Библиотека

Нямаше представа под каква форма ще се появи символът: дали ще свети в цветен стъклопис, дали ще е издялан в камък, гравиран в дърво или втъкан в плат. Но с цялото си същество усещаше, че ще го намери някъде тук. Всяка подробност, всяка повърхност беше възможност. Отново погледна към третата страница на Арно, към малкия знак, нарисуван близо до горния край - гръцките букви бета и ета, заобиколени от малка декоративна рамка.

Мина покрай дървения параван и влезе в главната част на църквата. Вътре бяха още няколко души. Едни от тях гледаха с отворена уста интериора, други седяха на старите молитвени пейки в различни пози на религиозно почитание. Емили мина покрай тях и се отправи към олтара, като оглеждаше всяка повърхност. Не съзря нищо, което да прилича на символа на Арно. Обърна се към дясната страна на църквата и плъзна поглед над стени, пейки, прозорци и подове, докато вървеше по пътеката. „Нищо." Върна се при олтара и отново огледа всичко около него, а после повтори процеса с отсрещната стена и пейки. „И тук нищо."

Разочарована, проточи врат към тавана, изработен в уж готически стил с огромните си сводове, заострени арки и впечатляващи извивки Таванът на свой ред я изгледа мълчаливо, без да разкрива нищо.

Емили спусна поглед надолу и за сетен път се загледа в мястото край олтара, очевидната централна точка на църквата. Беше отделен от главното пространство с традиционна преграда с кръст, украсена със сложни гравюри в тъмно дърво. Майстори резбари от предишно поколение са създали от солидното дърво решетъчна конструкция и листа, които изглеждаха леки като въздух, белязани само от пласт сив прах по труднодостъпните места и няколко драскотини от вековете, през които църквата активно е била използвана като място за богопочитание.