Бялата кралица

Съпругът ми щеше да бъде убит на място, ако го бяха заловили, но той им се изплъзна — това поне е ясно. Но никой не знае къде е, и поне веднъж на ден някой идва в Тауър да ме увери, че го е видял да умира от раните си, или че са го видели как бяга за Франция, или да лежи на погребална носилка.

Моите момчета пристигат в Тауър, изпоцапани от път и изтощени, разгневени, че не са заминали с краля. Опитвам се да не се вкопчвам в тях и да не ги целувам често — само за добро утро и лека нощ — но ми е трудно да повярвам, че са се върнали благополучно при мен. Точно както не мога да повярвам, че съпругът ми и брат ми не са.

Изпращам вест на майка ми в Графтън да дойде при нас в Тауър. Нуждая се от съветите и близостта ѝ, а ако с нас наистина е свършено и трябва да замина в чужбина, ще искам тя да е с мен. Но пратеникът се връща и лицето му е мрачно.

— Почитаемата ви майка не си е у дома — казва той.

— Къде е?

Той изглежда нервен, сякаш му се иска някой друг да можеше да ми съобщи лошите новини.

— Кажете ми веднага — нареждам с глас, изострен от страх. — Къде е тя?

— Арестувана е — казва той. — По заповед на граф Уорик. Неговите хора са дошли в Графтън и са я отвели.

— Уорик е пленил майка ми? — Чувам как сърцето ми заблъсква силно. — Майка ми е пленница?

— Да.

Чувам тракащ звук и виждам, че ръцете ми треперят толкова силно, че пръстените ми се удрят в страничните облегалки на стола. Поемам си дъх, за да се овладея, и стискам здраво облегалките, за да спра треперенето. Синът ми Томас се приближава да застане от едната страна на стола ми. Ричард пристъпва до другата.

— По какво обвинение?

Мисля. Не може да е държавна измяна: никой не може да твърди, че майка ми е направила нещо повече от това да ме съветва. Никой не може да я обвини в държавна измяна, защото е била добра тъща на коронования крал и любяща майка на неговата кралица. Дори Уорик не може да падне толкова ниско, че да обвини една жена в държавна измяна и да я обезглави, задето обича дъщеря си. Но този човек уби баща ми и брат ми без причина. Желанието му сигурно е единствено да разбие сърцето ми и да отнеме на Едуард подкрепата на семейството ми. Това е човек, който е готов да ме убие, ако някога се добере до мен.

— Толкова съжалявам, ваша светлост…

— Какво е обвинението? — настоявам. Гърлото ми е пресъхнало и аз леко се прокашлям.

— Магьосничество — казва той.

Не е нужен съдебен процес, за да изпратят на смърт вещица, макар че никой подобен процес досега не се е провалял: лесно е да се намерят хора, които да свидетелстват под клетва, че кравите им са умрели или конят им ги е хвърлил, защото някоя вещица ги е урочасала. Но във всеки случай, няма да има нужда нито от свидетели, нито от съдебен процес. Нужен е само един свещеник, който да потвърди вината на една вещица, или някой лорд като Уорик да я обяви за виновна и никой няма да я защити. Тогава тя може да бъде удушена и погребана на селския кръстопът. Обикновено карат ковача да удуши жената, тъй като той, благодарение на занаята си, има големи и силни ръце. Майка ми е висока жена, прочута красавица с дълга и тънка шия. Всеки би могъл да я задуши до смърт за минути. Не е нужно да е някой як ковач. Всеки от стражите на Уорик може да го стори с лекота; ще го стори в миг, само при една дума от Уорик.