Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
Всеки ден месарите ни изпращат месо, пекарите — хляб, млекарките от зелените поля край града ни носят ведра с прясно мляко за момичетата, а продавачите на плодове от Кент носят в абатството най-добрата си стока и я оставят на вратата за нас. Казват на църковните настоятели, че всичко това е за „бедната кралица“ в това тежко за нея време, а после си спомнят, че има нова кралица, Маргарет Анжуйска, която само чака попътен вятър, за да се качи на някой кораб и да се върне на трона си, и започват да пелтечат, а накрая казват: „Знаете кого имаме предвид. Но се погрижете да ги получи, защото плодовете от Кент са много добри за жена, чието време да ражда е наближило. Това ще помогне на бебето да излезе по-лесно. И ѝ кажете, че ѝ изпращаме благопожелания и ще дойдем отново.“
За моите момичета е тежко да получават толкова малко новини за баща си, тежко им е да са принудени да стоят затворени в няколкото малки стаи, понеже по рождение са свикнали да разполагат с най-хубавите неща. Цял живот са живели в най-големите дворци на Англия; сега са затворени натясно. Могат да застанат на някоя пейка да гледат навън през прозорците към реката, където някога кралската баржа ги развеждаше нагоре-надолу между един дворец и друг, или могат да се редуват да се качват на стол и да гледат през решетката на прозорчето към улиците на Лондон, където едно време яздеха и чуваха как хората благославят имената им и хубавите им лица. Елизабет, най-голямото ми момиче, е само на четири години, но сякаш разбира, че ни е споходило време на голяма скръб и затруднение. Никога не ме пита къде са питомните ѝ птици; никога не пита за слугите, които някога я глезеха и си играеха с нея; никога не пита за златния си пумпал или кученцето си, или скъпоценните си играчки. Държи се, сякаш е родена и израсла в това малко пространство, и си играе с невръстните си сестри, сякаш е платена бавачка, на която е наредено да бъде весела и жизнерадостна. Единственият въпрос, който поставя, е: „Къде е баща ми?“ — и аз трябва да се науча да свиквам с начина, по който вдига очи към мен, с леко озадачено и намръщено кръгло лице, питайки: „Тук ли е вече баща ми, кралят, почитаема майко?“
Най-тежко е за моите момчета, които са като лъвчета в клетка в това малко пространство, и обикалят наоколо, препирайки се помежду си. Накрая майка ми започва да им измисля упражнения, дуели с дръжки от метли, стихотворения за заучаване, игри със скачане и гонене, които трябва да изпълняват всеки ден, и те отбелязват резултатите и се надяват, че тези упражнения ще ги направят по-силни в битката, за която копнеят, която ще върне Едуард на престола.
Когато дните се скъсяват, а нощите стават по-тъмни, разбирам, че времето ми наближава и бебето ми трябва скоро да се роди. Огромният ми страх е, че ще умра по време на раждането, и майка ми ще остане сама тук, в града на нашия враг, пазейки децата ми.
— Знаеш ли какво ще стане? — питам я направо. — Прозря ли го? И какво ще стане с дъщерите ми?
Виждам някакво знание в очите ѝ, но лицето, което обръща към мен, е спокойно.
— Няма да умреш, ако това е въпросът ти — казва тя направо. — Ти си здрава млада жена, а кралският съвет изпраща лейди Скроуп да се грижи за теб, също и две акушерки. Няма причина да мислиш, че ще умреш — не повече, отколкото имаше с което и да е от другите деца. Очаквам да преживееш това и да имаш още деца.
— Бебето? — питам, като се опитвам да разчета изражението ѝ.
— Знаеш, че той е здрав — казва тя с усмивка. — Всеки, който е усетил как това дете рита, знае, че е силно. Няма причина да се боиш.
— Но има нещо — казвам уверено. — Усещам, че знаеш още нещо за Едуард, за моя малък принц Едуард.
Тя ме гледа един миг, а после решава да говори честно:
— Не го виждам да става крал — казва тя. — Разчетох картите и се вгледах в отражението на луната във водата. Попитах и кристала, и се вгледах в дима. Всъщност опитах всичко, за което зная, че не противоречи на Божиите закони и е допустимо на това свято място. Но, честно казано, Елизабет: не го виждам като крал.
Засмивам се на глас:
— Това ли е всичко? Това ли е всичко? За Бога, майко, аз не мога да си представя, че родният му баща отново ще бъде крал, а той е коронован и миропомазан! Не мога да видя себе си отново като кралица, а гърдите ми бяха помазани със свещения елей и скиптрите бяха положени в ръцете ми. Не се надявам на Уелски принц, само на здраво момче. Само нека се роди силен и здрав и възмъжее, и аз ще съм доволна. Не ми трябва да бъде крал на Англия. Просто искам да знам дали той и аз ще преживеем това.