Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
Тя взема студените ми ръце и ги разтрива в своите.
— Навярно е било просто лош сън — казва. — Навярно не е било нищо повече от лош сън. Жените, чакащи дете, чието време за раждане е наближило, имат странни видения, ярки сънища…
Поклащам глава, отмятам завивките.
— Не. Сигурна съм. Беше пророческо видение. Той е победен. Избягал е.
— Мислиш ли, че е отишъл във Фландрия? — пита тя. — Да потърси убежище при сестра си, херцогиня Маргарет, и Шарл Бургундски?
Кимвам.
— Разбира се. Разбира се, че го е сторил. И ще ме повика, не се съмнявам в него. Той ме обича, обича и момичетата и се закле, че никога няма да ме остави. Но той си отиде, майко. Маргарет Анжуйска трябва да е слязла на суша и ще потегли насам, към Лондон, да освободи Хенри. Трябва да заминем. Трябва да измъкна момичетата. Не можем да бъдем тук, когато нейната армия нахлуе. Ще ни хвърлят в тъмница завинаги, ако ни заварят тук.
Майка ми намята раменете ми с шал.
— Сигурна ли си? Можеш ли да пътуваш? Да изпратя ли съобщение до доковете и да се качим на някой кораб?
Поколебавам се. Толкова се страхувам от плаването, когато бебето ми наближава да се роди. Мисля си за Изабел, как крещи от болка на борда на люлеещ се кораб и няма никой, който да ѝ помогне с раждането, как бебето умира и дори няма свещеник, за да го кръсти. Не мога да се изправя пред онова, пред което е трябвало да се изправи тя, докато вятърът пищи в корабните въжета. Страхувам се, че вятърът, който призовах със свиренето си, все още бушува по морските пътища, злата му природа не се е наситила от смъртта на едно бебе и надзърта зад хоризонта да види нестабилни платна. Ако този вятър види мен и моите момичета по бушуващото море, ще се удавим.
— Не, не мога да го понеса. Не се осмелявам. Боя се твърде много от вятъра. Ще потърсим свято убежище. Ще отидем в Уестминстърското абатство. Те няма да посмеят да ни наранят там. Там ще бъдем на сигурно място. Жителите на Лондон все още ни обичат, а кралица Маргарет няма да наруши правото ни на убежище. Ако крал Хенри е с ума си, никога няма да ѝ го позволи. Той вярва, че Божията сила действа в света. Ще уважи правото ни на убежище и ще накара Уорик да ни остави на спокойствие. Ще вземем момичетата и моите синове и ще се оттеглим в свято убежище. Поне докато се роди моят син.
Ноември 1470 г.
Историите за отчаяни мъже, които искат свещено убежище, като блъскат по черковната врата и крещят предизвикателно на преследвачите си, или се втурват по пътеката между скамейките и слагат длан върху олтара, сякаш играят детска игра на гоненица, винаги ме бяха карали да мисля, че след това те остават там и преживяват с виното от литургията и хляба от Светото причастие, и спят по скамейките, като използват за възглавници молитвени килимчета. Оказва се, че не е толкова ужасно. Живеем в криптата на църквата, построена в двора на „Сейнт Маргарет“, в пределите на абатството. Жилището ни малко напомня на изба, но можем да виждаме реката от ниските прозорци в единия край на стаята, а през решетката на вратата можем да зърнем главния път от другата страна. Живеем като бедно семейство, което зависи от благосклонността на поддръжниците на Едуард и гражданите на Лондон, които обичат фамилията Йорк. Да, все още има такива, макар че светът отново се промени и фамилията Йорк се укрива, а крал Хенри отново е приветстван като владетел.
Уорик, издигащият се на власт лорд Уорик, убиецът на баща ми и брат ми и похитител на съпруга ми, влиза триумфално в Лондон заедно с Джордж, нещастния си зет. Джордж може да е шпионин в техните редици, тайно на наша страна, или може да ни е изменил отново и сега да се надява на трохи от кралската трапеза на Ланкастър. Във всеки случай, не ми носи съобщение, нито прави нещо, за да гарантира безопасността ми. Клатушка се редом със Създателя на крале, сякаш няма брат, нито снаха, може би все още надявайки се сам да стане крал.
Уорик, тържествуващ, извежда стария си враг крал Хенри от Тауър и го провъзгласява за напълно възстановен и годен да управлява. Сега той е освободителят на своя крал и спасителят на династията Ланкастър, и страната ликува. Крал Хенри е объркан от този обрат на събитията, но му обясняват, бавно и любезно по веднъж на ден, че отново е крал, и че неговият братовчед Едуард Йорк си е отишъл. Може би дори му казват, че ние, близките на Едуард, се крием в Уестминстърското абатство, защото той нарежда — или нареждат от негово име — убежищата, давани от светите места, да бъдат наблюдавани, и ние сме в безопасност в самоналожения си затвор.